БЪЛГАРИНО, ЗНАЙ СВОЯ ГЛАС!
„Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!” - тъй е писал през 1762 година в своя патриотичен труд „История славянобългарска” народният будител свети Паисий Хилендарски.
Макар и твърде бавно, поробеният народ осъзнава своята неподозирана сила и я показва в героичната Априлска епопея през 1876 г. Сега, 150 години по-късно, малцина българи знаят за онова „Пиянство на един народ”, както го възхвалява в романа си „Под игото” Иван Вазов, другият великан на изконната духовна българщина.
Древната България на три морета при цар Симеон Велики преди цели единайсет века днес трепери като мишле пред имперския ботуш на евро-атлантическите похитители на „всичко българско и родно”.
Не е пощаден държавният ни суверенитет, нито свещеният роден език, нито страдалните кирилски букви. А на достолепния български лев - светла му памет! Дали не иде ред на националното трицветно знаме, герба и химна „Мила Родино”?! Пази, Боже, от васално натъкменото ни побратимяване с лицемерния англосаксонски Запад!
Ама ти, българино, знай своя род!
От десетилетия насам нашенската демокрация е нефелна. Свободната инициатива се изроди в слободия. Прекалено много хора нарушават държавните и морално-етичните закони. Корупцията на всички властови позиции е в позорни размери.
Освирепяването на деца и възрастни е застрашително.
Опростачването напредва с гигантски крачки още от скамейката на образованието и сцената на културата. Стига чак до купола на държавния ни управнически цирк. /С много зрелища и клисав хляб/.
Ама ти, българино, знай своя нрав!
Ако фигуративно приемем прехвалената демократична възможност като стълб към висините на личното преуспяване, на него непременно трябва да има крещяща табелка с надпис: „Внимание! Високо напрежение!”
Мнозина, които тръгнат да се катерят с честен труд по този дяволски стълб, се сгромолясват в дълбоката пропаст на надеждата за сполука. Никак не ги жалят с пипалата си явни и прикрити политически, монополни, приятелски и глутница други октоподи с безбожна лакомия.
Ама ти, българино, знай своя час!
Сега държавата е заложник на чужди и само тук-там български интереси. Те владеят всичко, от което се печели хищнически. В магазините алчността няма срам. А за тебе, брате: очи пълни - ръце празни.
И личната ти сигурност е на магия. Денем и нощем се боиш от битови апаши. С грабежа на арогантни управници-продажници вече привикна, както родопски катър със самара си. Сакън! Не смей да отваряш дума за съдебната ни система!
Ама ти, българино, знай своя съд!
Имаш право на всички блага на живота. Работи за двама! Приказвай, каквото щеш. Дишай, както искаш. Вълнувай се. Пътувай наяве и насън. Сънувай пътища-алеи. Смей се, ако не плачеш пътувайки! Ама нейсе!
Бъди здрав! Бъди болен! Болници - бол. И държавни, и частни. Кънти от здравеопазване! Всички телевизионни канали те церят с чудотворни илачи. Цени - аха по джоба на живите. /Покойните хич не ги бройте!/.
Ама ти, българино, знай своя цяр!
Днес кой ли не те граби?! Жилят те с директни и дискретни данъци и такси за всичко насъщно: от ток, вода, смет, парно и кола до дъжд, сняг, вятър и мъгла… Подбраните посредници ги покровителства не един закон, защото е приет в парламента от ортаци в някоя измамна далавера.
Ама ти, българино, знай своя избор!
Стига с туй жално вайкане!
Стига с туй дремливо мрънкане: „Няма да гласувам на парламентарните избори!” „Заминавам за чужбина!” също не е градивен протест.
Изходът от националната летаргия е да се стреснем за активно гражданско поведение! Лично и масово.
Ама ти, българино, знай своя глас!
Хич не се помайвай! Не надничай мълчешком като костенурка от тясната си лична коруба! Ти си гласовит не само за сладки песни на софрата! Кресни с цялата си духовна мощ! Бъди като лъв, разкъсал ръждясала клетка с гласа си!
Само тъй навред ще чуят, видят и научат кой си Ти!
2026
