Ненчо Савов

Цареше пролет светлолика
из родния поробен край,
и лъхна дъх на перуника -
като че беше месец май.
И сякаш цялата природа,
постлана със килим зелен -
събуждаше от сън народа
с надежда в утрешния ден.
В сърцата зрееше закана
и носеше се таен зов:
- Готви се, робе, за въстание,
бъди за подвизи готов!
Нощ чудна легна над земята,
луната в свода се яви.
От вятър зашумя гората.
Оборище се оживи.
Април, разтворил пазви щедри,
войводи смели призова,
и чуваха се в тия дебри -
юнашки, огнени слова.
Поп Грую, Волов и Петлешков -
калени, истински борци,
прегърнаха се пак горещо.
Хайдути - стари и момци,
и прости, учени и видни -
дойдоха тука да решат:
или свободни дни да видят,
или пък славно да умрат!
Огньове пламнаха в простора.
И като в украсен салон
фенери блеснаха отгоре -
от не един разлистен клон.
И във нощта на буйна радост
народна песен се разля
над некосените ливади
и дървесата разлюля.
И вятърът я в миг понесе
към долини, по върхове,
и братски поздрави отнесе
на българските домове.
По друма прашен, отдалече,
под сенките на синкав здрач,
в прегръдките на тиха вечер -
пристигна славният водач
Бенковски. Всички се събраха
край него, с весели очи.
Звезди в небето затрептяха,
луната сипеше лъчи.
Утихна, сякаш, и гората,
под хълмовите рамене
не шумолеше и реката,
и звяр, и птица занемя.
Поп Грую стана и зачете
молитва, и благослови
така: - О, нека Бог да свети
над пътя, в който ний вървим! -
Тогава Волов, благ и скромен,
със умно, хубаво лице,
изправен под зелени клони
изрече с пламенно сърце:
- Не трябва никак да се бавим,
а - всичко бързо да решим:
от робски гнет да се избавим,
врага вековен да сломим!
Аз моля вожда ни, Бенковски,
да ни упъти в тоя час! -
И в тишината екна слово -
водачът каза с мощен глас:
- Настъпи, братя, вече време
въстание да обявим!
Живот и младост да дадеме,
от нищо да се не боим!
Победата не иска речи,
а - с кръв написани дела!
И нека всички в тая вечер -
с открити, вдигнати чела -
във вярност да се закълнеме! -
И млъкна той. Със орлов взор
погледна стражите калени
и светналия кръгозор.
И чу се вик из долината,
като от хилядна войска:
- Готови сме - под знамената
да мрем с оръжие в ръка!
Със медни звуци на камбани
избухна в средногорский кът
въстанието обявено.
От всеки дол и всеки рът -
куршуми като град валяха.
И храбреци, във стегнат строй,
стихийно, вихрено летяха
в неравен и страхотен бой.
И с вяра за успех в борбата,
със устрема на цял народ,
умряха те за свободата,
за мирен и честит живот!

——————————

сп. „Детски живот”, г. 9, бр. 7, 1938-1939 г.