ИЗПОВЕДНО
ИЗПОВЕДНО
Един поет веднъж премина
през разцъфтялата градина
и се провикна: „Чуден свят!
Как трепка нежно цвят до цвят!
И как се пълни със живот
невидимият още плод!
Каква магия - пролетта!
Ах, слънце, радост, красота!”
Видя гъсеница една
и се обърна настрана
и продължи да си върви -
не искаше да се гневи,
когато грее слънце ясно
и всичко е така прекрасно…
След него мина в този ден
и друг поет - и възхитен
и той със радост се загледа
във тая пролетна победа,
и той подир това съзря
гъсеницата… И се спря,
и бързо се качи на клона,
раздра си малко панталона,
поразрани се, но не гъкна …
Гъсеницата долу смъкна
и на пръстта я смачка с крак.
И след това си тръгна пак
под цветовете, в светлината,
и леко му бе на душата…
Какво е сатира разбра ли,
приятелю? Недей ме жали:
глупакът може да кълне
и дрехата да е раздрана -
с една гъсеница поне
градината по-чиста стана!
СПОМЕН ЗА БАБА
Аз помня баба все с това:
не мине ден, не мине два,
и почва да разхвърля в къщи,
да си мърмори, да се мръщи,
а мене зърне ли ме - в миг
залепва ми един плесник
и пита, люто разгневена:
- Я казвай, пак ли скри ръжена!
- Не съм, бе бабо!
- Не лъжи!
Къде си го заврял, кажи!
- Не знам къде е, - викам аз
и продължавам с хитър глас -
ами ти, бабо, по-напред
надникна ли в дома навред!
Омеква баба:
- Где се дяна!!
Май станах вече забравана!
Къде на търсих! Зад вратата,
и зад долапа в одаята,
сандъците ги преобърнах,
дори юрганите разгърнах,
но - казвам ти - беда голяма! -
ръженът никъде го няма!
Да са го краднали! Едва ли!
- А на огнището видя ли,
бе мила бабо!
- А! Къде!
Това на ум не ми дойде!
Проклетника! Че той бил там!
Ама кажи, отде да знам!…
Чета по вестника горещи
дискусии за важни вещи
и - често спомням баба (нека
пръстта й да й бъде лека!)
и пак я виждам разлютена
как търси с часове ръжена.
АРХИТЕКТУРНО
Защо сърдито скърцаш, ветропоказателю,
мой стар приятелю!
Пак всеки полъх лек те отклонява,
и пак стоиш в посоката най-права,
какво си недоволен там!
Че става този град голям
и гледаш ти как всеки път
все по-високи покриви строят
и някой друг, и някой друг
посочва изток, запад, север, юг!…
О, колко много, колко важни
са сградите многоетажни!
ПРОЕКТ
На гости се отбих в ателието
на мой приятел, архитект.
Приказвахме, изпихме си кафето
и той показа своя нов проект:
едно невиждано, огромно здание,
изкусно разчертано с туш.
Наведох се с почтително внимание
и се престорих, че разбирам уж.
„Това е, драги мой, аерогара -
приятелят ми обясни. -
Това са пистите, това хангара,
тук - купола със стъклени стени.
Виж в полукръг десетките салони
с ръкав за всеки самолет,
канторите - по вътрешни балкони,
на всеки ъгъл - по един бюфет.
Тук - залата за пътници транзитни
с два реда кожени кресла.
Тук - магазини, между тях безмитни,
цветя, реклами, светещи табла.
Удобства много сградата предлага,
и през деня, и през нощта,
да се минава неусетно прага
помежду нас, Европа и света.
Сега, за твоя лична информация,
преди конкурса ще издам,
че кръстил съм проекта „Демокрация”,
с такова мото ще го пратя там. ”
„Чудесно! - казах. - Грешка за да няма,
тогава все пак начертай
чакалнята да бъде по-голяма -
за да подхожда името докрай.”
