КЪДЕ Е БОТЕВ?
Годината 1876 незаличимо трябва да се вряза в сърцето на всеки българин.
През 1876 год. - само една година преди да настъпят победоносните братски руски и румънски войски в поробена България - на 20 май cт. ст. падна пронизан от вражески куршум най-великият и най-вдъхновеният син на българското племе.
Двеста самоотвержени бойци, забегнали от черна робия, застават под мощната десница на безсмъртния революционер, целуват Родината-майка при Козлудуй и на Врачанския балкан, там където песента на роба се е носила, оставят костите си в името на светлия идеал за свободата на бащинията.
Христо Ботев загина.
След неговата смърт се роди свободата. Името му се увековечи. Запяха нерадите му песни по села, градове и паланки.
Духът на бунтовникът-певец заброди невидим по ширните подбалкански чукари: да буди заспалите, да стресне забравилите се.
Свободата, за която той падна, забрави величието му. Тя оспори неговата партийна и класова принадлежност, запя и издекламира безсмъртните му слова без душа, без жал.
От тогава се изминаха 60 години.
Може би само Волът бодърства във Врачанския балкан, че е скрил в чукарите си духа на бунтовника.
Но за нас Ботев отдавна е забягнал от там.
Една будна душа, един неспокоен и пламенен дух, не може да мъждее в един пустинен балкан. Навярно той лети по своите песни, дири пътя на: „не плачи, майко, не жали”…
——————————
в. „Добруджански глас”, г. 2, бр. 170, 5.06.1936 г., подписано: Я. К-ски
