Ахавни Кеворкян

Булама!

Ееххх, това не е кулинария, това е преживяване, спектакъл.

Започваха от предния ден.

Миеха се тави, казани, глинени съдове. Търкаха всяко петно с пепел от огнището, докато тавата заблести. Купуваха от най-хубавото грозде - 30 килограма. Толкова е за една доза, за едно семейство.

В големи корита се накисваше и измиваше плодът, преди да започнем да до тъпчем и изцеждаме. Едрите гроздови зърна искряха, облени от слънчева светлина, сокът им беше гъст и лепкав от сладост. Оцеденият гроздов сок наричаха шира и тя се вареше до получаване на петмез, т.е. сладко от гроздов сок.

Много вкусен и полезен е петмезът, разбъркан със сусамов тахан.

Възрастните много съжаляваха, че нито петмез, нито тахан се намираха в магазините в Пловдив. Българите не познаваха тази сладост.

- Ах, какъв петмез правеха у дома! - възклицаваха бабите.

- Като малки закусвахме петмез, разбъркан със сусамов тахан, по-вкусно от меда беше. Спомените плуваха във въздуха, носещи екзотични аромати и вълшебни картини.

Прехвърляха петмеза в голямата фамилна тава от Текирдах с диаметър метър и половина. Качваха тавата на огъня да ври. На друг огън и в друга тава вреше чоенът.

Чоен са корени, донесени от Турция. При варенето им се получаваше течност, която се разпенва. Пресичаха я с бяла пръст и вниманието се концентрираше върху голямата тава.

В единия край на двора непрекъснато шуртеше водата от чешмата. Всичко около тавите беше безупречно чисто и подредено.

По някое време започваха една по една да идват съседските баби. Една прецеждаше, друга разбиваше, а моята баба запряташе ръкави и започваше отначало бавно и гальовно да бие буламата в голямата тава.

После все по-силно и силно, докато с всеки замах течността побеляваше и се сгъстяваше. Изпълваше се с безброй фини мехурчета, докато стане пухкава и гъста, сладко тръпчива.

Фантазия от усещания и вкусове.

Сервираха буламата с малки сребърни лъжици в миниатюрни стъклени чинийки, украсяваха я с половинка обелен орех, добавяха чаша ледена вода. И се нижеха приказки…

Стоях като омагьосана и попивах всяка дума.

То май възрастните отдавна не чуваха бабите, не им обръщаха внимание.

Родителите ми - деца, родени в следвоенно време, минали през пионерската и комсомолска организация, строяха социалистическа България и бяха се наслушали на забранените истории от мъглявото минало на народа си.

Милите старчета, в есента на живота си позволяваха да се завръщат в „онова” време, някъде, някога и „дали е било?”. Разказваха причудливи приказки за нашите си хора, хората на Текирдах.