ЦЕЛУВКА
ЦЕЛУВКА
На пясъчния бряг стоеше дюна.
Бе тиха нощ. Бе нощ голяма.
Морето в страстен плисък я целуна.
Стопи се в нежност тя. Сега я няма.
ОБЛАЧЕ
Върви посред небето синеоко
прозрачно, бяло облече едно -
потъва то в това море дълбоко
като едно бледнеещо петно.
Какво е то във синята безбрежност,
поело път без подвиг и следа,
дали сълза, отронена от нежност,
или е лебед в тихата вода?
Отплувало във утро синеоко,
спокойно, бяло, чисто като сняг,
в безкрая на това небе дълбоко
то гони хоризонт, то търси бряг.
ВИСОТА
На хилядолетната мечта
за полет във небесните селения
и на стремежите към висота
ти стана наше живо въплъщение.
Сънувахме те ние през нощта,
събуждахме се, тръпнехме за тебе
и търсехме ний твойта висота,
и съучаствахме във твоя жребий.
И мислех аз: Къде си ти сега?
Над Рига ли летиш или над Прага,
или се извисяваш ти като дъга
и шеметната висина досягаш?
Предели най-далечни стигна ти.
Когато синьото небе преброди,
дойде - в нас, вгледаните в теб народи,
ти висотата своя въплъти.
ВЕЧНОСТ
Минава времето, върви
върви и то като часовник.
Вървим и ние в кал и във треви,
във студ и пек,
във дъжд и суша.
Без вина виновни
все носим тежкия си кръст
нагоре, по ръба на дните, към Голгота.
От пръст направени, ще станем пръст,
щом си отидем от живота.
А времето и подир нас ще си върви,
ще си върви то все като часовник,
като кълбото земно то ще се върти,
като зелените треви
ще никне то
съвсем законно.
И тъй,
докато в земята си лежим,
или пък се разхождаме из рая,
да съществуваме ще продължим
и тук,
на този свят
във своя син,
в сина на своя син,
в сина на неговия син,
в сина му пак
и тъй -
докрая.
РЕВНОСТ
Танцуват
- тънки балерини -
дърветата под есенния дъжд
и викат сякаш:
Съблечи ни, съблечи ни
от жълтите ни дрехи, воден мъж!…
Телата им се вият под небето.
Дъждът им смъква дрехите в калта.
Къде си ти?
Дано си там. където
се движат хората
с чадъри и палта.
ДВЕТЕ МОЛИТВИ
„Мен ми останаха
двете молитви само:
денем -
да позвъни телефона
и този, който ще се обади,
да бъдеш ти:
нощем -
когато не спя.
да не спиш и ти
и да си мислиш за мене,
както аз си мисля за теб!” -
ми говореше тя.
Чувах далечно гласа й,
като от някаква сцена го чувах
и си мислех за теб.
Три години не съм те видял.
Три години не съм те чул.
Три години
се мъчих да те сменя със друга,
но все не успявах
и все си повтарях
двете молитви:
денем -
да позвъни телефона
и тази, която ще се обади,
да бъдеш ти:
нощем -
когато аз не спя,
да не спиш и ти
и да си мислиш за мене,
както аз си мислех за теб…
СТРАДАНИЕ
Ако се срещнем някога случайно,
ще се разминем сигурно в нощта
във себе си с една и съща тайна,
стаена на душите ни в свещта.
И тръгнали сами във две посоки
с една и съща плаха светлинка,
ще страдаме, че толкова широк е
бил този свят, та се разминахме така.
