ПОЕТ
ПОЕТ
Поет, признат за млад,
предложи за печат
стихотворение.
Хареса го редакторът, но
го отряза, като каза,
че първият куплет
не е във ред,
без вдъхновение.
Поднесе го на втори,
а той му отговори,
че вторият куплет
не струва,
му се струва.
Занесе го на трети.
Той взря се в стиховете
и каза,
че третият куплет
не е във ред.
Тогава младият поет,
ядосан, блед,
на тримата го прати
и то се отпечати
къде без първия,
без втория,
без третия
куплет
и стана в ред.
ЗАЩО КВИЧИ СВИНЯТА
Омръзна на Лъва
и той без подготовка,
зачупи железата
зоологическата обстановка
на тясната си клетка…
Но кротичката му съседка -
Свинята,
зарита,
заквича,
пазачът дотърча
и тайната му бе разкрита.
- Решила си и ти
да правиш кариера -
озъби се на кротката свиня
една пантера.
- Не ми е била тази сметката -
каза свинята. -
Квичах, че щеше да ми види
сметката,
напуснеше ли клетката!
САТИРИК НА МОРЕ
Сутринта
откъм морето духна вятъра
и той написа сатира…
Вечерта
смени посоката си вятъра
и той поправи свойта сатира…
Изведнъж
утихна вятъра
и новата му сатира
отиде пак на вятъра.
ВИНОВЕН ЛИ Е ШАРО?
Налапа Шаро кокал гол.
Месарят го подгони с кол
и здраво го натупа…
Това и чакаше
останалата група
от кучета - юнаци,
за да налапа
тлъсти кокалаци.
Но щом месарят се завърна,
най-хитрият и едър пес
към него се обърна
и рече:
- Добре го нареди, човече,
налагаше се този бой,
мъник непоносим е той,
навред така налита -
яде, краде, не пита!
Останалите кучета мълчаха,
съгласни с песа бяха,
защото и на тях им беше ясно,
че нужно е да има куче бясно,
да могат те спокойно да ядат,
додето него гонят с прът.
ПОСЛЕДИЦА
Баща ми обеща,
че ще получа
желаните неща,
ако
се уча
и в някой случай
не ходя с тоз
и тоз,
не ритам топка бос,
редовно зъбите си мия,
без мръщене лекарства
пия…
Поглаждах под око,
намразвах краткото
ако
и почвах да крещя:
- На ща, не ща, не ща! -
желаните неща.
По-късно друг ми обеща,
че ще получа
желаните неща,
ако
при случай зная
къде и как
да го лаская…
Поглеждах под око,
намразил думата
ако
и почвах да крещя:
- Не ща, на ща, не ща! -
желаните неща.
И станах мъж!
Но ни веднъж
не ми се обеща,
че ще получа
желаните неща,
защото всеки бе научил,
ча гледам под око
и мразя страшно
краткото - ако!
ПО ПЪТЯ КЪМ ЕДЕЛВАЙСА
Крачиме ние
към върховете
на недостъпното цвете!
Някои смешно
пъчат гърди.
Друг се опитва
да пререди.
Най-сладкодумните
се критикуват,
факти изтъкват,
с лакти пътуват…
Пътят се вие,
крачиме ние!
Крачат и другите,
дето умело
с лакти излизат
все по-начело.
Пътят се вие,
крачиме ние!
Свършват горите,
пътеките вити,
блясват отвесни
и голи скалите.
Другите спират,
изпращат ни с песни…
Ние се качваме
стъпка по стъпка.
Хлъзват се, падат
и най-издръжливите.
Песни им пеят
долу страхливите.
Ние се свличаме
педя по педя.
Другите долу
викат: „Победа!”.
Ние превземаме
скалните конуси.
Другите долу
пишат за първите доноси…
Ние мениме посока, водачи,
другите долу
поставят задачи.
Другите долу
потриват ръцете,
чакат да грабнат
желаното цвете.
Ние ликуваме
и сме щастливи,
вече не чуваме
другите,
дето делят помежду си
заслугите.
