Тома Измирлиев

Полека, полека изстуди се климата,
с помръзващи стъпки промъкна се зимата
и нейните злоби и ледни дихания
навяват тревоги, беди и страдания!

Тормозен от алчни лихвари и бирници,
народът по своите хижи прибира се
и скоро в лозята, горите и нивите
на шир ще развяват вихрушките гривите.

Разнищен от вечни тегла и премеждия,
без левче във джоба, без хляб и одеждия,
беднякът се гърчи, раздрусан от тръпките,
и с нови ямички прикръпва закръпките.

А ситите късат от сухите залъци
и пак го обсипват със нови подаръци: -
показват цените на хляба по фурните,
а после го канят на избор към урните.

Сред криза, неволи, беди, недояждане
се сбират злощастни селяци и граждани;
с горчива усмивка на вечни несретници
вървят да избират общински съветници!

Но дявол ги знае защо са сърдити те,
не щат да избират добрите и ситите,
и все по-червени обагрят се урните,
додето поскъпва тъй хляба по фурните…