ИЗБИРАТЕЛ
Бай Трифко, българин, православен, баща на 6 деца, солиден и почтен гражданин, имаше, както дал Господ - ниви, ливади, говеда, овчици и от всичко, каквото се намирва на село.
Имаше най-после права - граждански и политически, с които като свободен гражданин можеше да разпорежда според волята и съвестта си.
Той знаеше, че скоро ще станат избори за депутати, но малко му държеше, като чуе кехаята да свиква селяните на събрание, да го изпсува, че оставя хората от работа. Но кажеше ли да слезе по кръчмите, да чуе, що лаят агитаторите - слизаше.
Седмица преди избора той пиеше с махленци в кръчмата, пълна с бучене като от рой оси, когато пред вратата някой почна да говори високо.
- Пак сказка - обади се някой.
Бай Трифко, комуто от лютото, соленото и виното кръвта беше закипяла, тури ръце отзад и каза:
- Елате да чуем, що пее тази птичка.
И той повлече неколцина. Изправиха се на вратата и с вторачени очи зяпнаха младия оратор, който говореше пред събраните 20-30 души.
На бай Трифка докиселя на гърлото, жилавата пастърма се превърна в стомаха му, надигна се нагоре до пищепровода му и като се върна пак, той гръмогласно се оригна.
- Тишина! - обади се помощник-кметът, погледна бай Трифка, смигна му и лукаво се подсмя. Подсмяха се още няколко души и се почесаха през гащите.
Агитаторът говореше още спокойно и критикуваше правителството. По едно време някой се окашля, други се размърдаха, а бай Трифко се промъкна и се изправи пред лицето на оратора.
Когато последният срещна запаления поглед на бай Трифка, преглътна и натъртено каза:
- Докато избирателите поддържат сляпо само правителството и се боят от властта, работите не ще се оправят…
- Чакай, ваша милост - вдигна ръка Трифко и го прекъсна. - Ти си опозиция, ефендимис… Хубаво разправяш… Кориш другите, ами ти що си?
Бай Трифко, съзнавайки важността на питането си, изпъчи се, подпря хълбоците си с ръце.
- Български гражданин съм! - отговори отсечено ораторът и дочака ефекта от своя отговор. А бай Трифко след това още по-настойчиво го запита:
- Какво търсиш тогава тук?
Агитаторът се усмихна, усмихнаха се и другите, усмихна се най-после и бай Трифко и като показа, подобно на куче, жълтите си зъби, потрети:
- Хм? Що търсиш тук?
Упорството на Трифка надви и ораторът се помъчи да обясни, че е дошъл да каже в името на какво иска доверието му.
Бай Трифко наведе глава като пред попа. плю по носовете на цървулите си, преглътна и най-после взе пак думата:
- Чакай сега. Ти, приятелю, си се потрудил, дошъл си тук. Защо дойде? Кой те вика? За мое добро ли си дошъл? Всякой гледа интереси! И всички лъжете!
- Аз не лъжа, господине! - викна отчаяно ораторът. - Аз губя от този избор. И съм дошъл тук при тебе да ти обясня в името на какво искам гласа ти!
- Не съм те викал! Защо дохождаш?
Настана смущение.
Агитаторът се помъчи да въдвори ред и като не успя, спря се отчаяно и загледа сурово гъмжащата тълпа, която беше порасла. И като се убеди, че не ще млъкнат, свърши речта си:
- Съжалявам, че се отнасяте тъй безразсъдно към моето мнение, но помнете ми думите: много ще теглите с това ваше поведение.
- Ще теглим за вас! - извика гръмогласно Трифко и влезе пак в кръчмата, където с другите продължи да пие.
Събранието се разтури, агитаторът отпътува и след половин час никому не идеше на ум, че предстоят избори.
След два дни от града дойде един прошенописец, който имаше голямо влияние в село и тесни връзки с бай Трифка, като по-пръв човек.
Намери Трифка и без заобикалки го сгълча:
- Браво, бай Трифко! На нашите хора ли намери да правиш пречки?
- Кои са вашите? - опули се Трифко.
- В неделя си развалил събранието на нашия агитатор.
Трифко се прекръсти.
- Боже, Господи! Ами че това момче не можа ли да се обади, че е от вашите, бе? Тю! Не знаех, казвам ти, не знаех, че е ваш човек!
И бай Трифко се спомни за записа към прошенописеца, който три пъти беше променил, одума се и тържествено се закле, че в деня на избора за техните ще гласува.
Два дена преди избора мина околийският началник и каза направо на кмета да му доведе опозиционерите. Доведе между другите и Трифка.
- Ти си бил от опозиционерите? Вярно ли е?
- Аз? - изуми се Трифко. - Възможно ли е това, господин началник? Всякога съм бил с правителството.
- Значи, когато бяхме в опозиция, не си ни поддържал?
Трифко се обърка и се помъчи да обясни как всякога е бил с всяко правителство и при все туй не е бил против тяхната партия, но началникът го извади от затруднението:
- Миналото - минало: сега ще ни поддържаш, че мисли: и ти, и цялото село никаква помощ не ще видите, а ще бъдете пред очите ми като дяволи!
- Спокоен бъди, господин началник, мене думата ми е - дума: аз, синовете, роднините, комшиите - от мене ги искай. Казано - свършено!
Срещу избора попът, който минаваше тайно за партизанин на друга една партия, сгълча Трифка:
- Трифко, хем чувам, че се делиш от хората, а! Уплашил си се от началника и си обещал да го поддържаш. Че нали сме уж една партия и в нашето бюро те избраха лани, а сега изневеряваш ли?
Трифко загледа попа учудено, като че искаше да му каже как си допуща подобно оскърбление към убеждението му и смело заяви:
- Аз да се отделя? Тази глава ще падне, че тогава ще се отделя от хората!
- Тъй! - отвърна попът.
- Тъй - разбира се! - енергично повтори бай Трифко и усети, че му олекна на душата, като че се очисти от един грях, като разбра, че отчето се убеди в думите му.
На другия ден бай Трифко вземаше бюлетини и самодоволно се смееше на забележките на агитаторите:
- Вземай от всекиго, бай Трифко, но коя бюлетина ще пуснеш, ти сам си знаеш.
Когато влезе в тъмната стаичка и извади бюлетините, зад тези разноцветни книжки му се стори да надничат по един чифт очи, които следяха накъде ще потегли ръката му.
Струваше му се, че ако вземе една, другите ще се развикат и целият свят ще знае за кого е гласувал.
Смути се, изби го пот, ръката му се разтрепера и той се забави.
- Трифко! По-скоро, че и други чакат.
Гласът на председателя стресна бай Трифка, той заграби една от бюлетините, пъхна я в плика, залепи го и бързо изскочи.
- Дявол знае кой се вмъкна в този плик - помисли си Трифко, когато председателят взе плика от ръката му.
А като излезе и си отдъхна облекчително, на задаваните му въпроси всекиму предпазливо отговаряше:
- За вас, разбира се, че за вас гласувах!…
