Загадката Ефрем Чучков

Бойко Беленски

ВМОРО спешно се нуждаеше от пари. Съмишленикът им, охридчанинът Наум Златарев реши да помогне. Той бе служител в Кюстендилската пощенска станция и един ден взе от касата наличните 28 000 лева, след което отпраши към Македония. Сумата трябваше да се предаде на Гоце Делчев, но парите така и не стигнаха до него. Те просто изчезнаха. През това време главният учител бе за кратко арестуван, после пуснат, за да участва на сватбено тържество в Кукуш. Сестра му Тина се омъжваше. Малко по-късно на заседание на ръководството, Гоце присъства на люто скарване между Даме Груев и Пере Тошев. Стиснали презрително устни и двамата мъже се ежеха, като един на друг доказваха кой крив-кой прав. Той виждаше огорчението и се опита да надникне в скритите им мисли. За случката сподели пред Чучков:

- Всички други мълчаха и гледаха сеира, а на мен сърцето ми се късаше, кървеше. Сълзите ми рукнаха… Що правите вие, бе? - попитах. - Срама нямате, уважение и търпение никакво…

Гоце извадил револвера си, подал го и помолил да го застрелят. Другите разбира се отказали. Тогава го насочил към главата си, но Михаил Чаков скочил и дръпнал ръката му. Куршумът се забил в тавана…

Делчев не можеше да разказва за случилото се равнодушно. Ефрем също съпреживяваше раздора. Съчувстваше му…

- Всички сме изнервени, като държани на въже сме…

После в Солун се проведе заседание на комитетите, което Гьорче Петров обяви за учредителен конгрес на организацията. На него официално бе избран Централен комитет, а територията бе разделена на седем окръга с единно управление.

През това време ръководството на Щипския комитет натовари Ефрем Чучков  да извърши разследване за изчезналите пари и се оказа, че издателят Васил Главинов ги е присвоил. Облагодетелствал се беше за сметка на народа, за което трябваше да отговаря…

През 1896 година Вътрешната организация така се беше разраснала, че се наложи да има свой представител и в българската столица. Това беше Гоце Делчев. През март следващата година Даме Груев се пресели в София, за да е в помощ на Гоце при върховистите. Малко след това се усети още по-голям подем в борческата дейност и македонската земя закипя. Тук-там се появиха чети и бойни групи, които не даваха мира на потисниците. Но поборниците се нуждаеха от барут и бомби. Ефрем Чучков предложи на Гоце Делчев да потърси помощ от Русия и побратимът му замина за Одеса. Там се свърза с арменски революционери и доведе двама специалисти в България. В Сабляр създадоха работилница и фабрика за фищеци, както я наричаха, и започнаха да правят адски машини. Най-добър сред учениците се оказа Гьорче Петров.

Един ден Гоце Делчев извика Чучков и го почерпи с кафе. Докато разговаряха то изстина. Накрая Ефрем го изпи на един дъх и потръпна - чакаше го ново предизвикателство. Гоце надникна в уголемените му зеници и видя пламъчетата на нетърпеливото предизвикателство. Вярваше му, знаеше, че ще се справи. Нали беше човек на действието. Нямаше умора, нямаше почивка. Следващите дни за Струмица, Велес, Кратово и Кочани заминаха няколко пакета с бомби и муниции. За пратките отговаряше Чучков. Обикновено използваше кочия, с впрегнати два коня. На шиите им синееха и подрънкваха гердани с мъниста, а отдолу бяха закачени мънички звънчета. Зън, зън, зън - подрънкваха те в такт. Бяха пиринчени и звукът им се ронеше чист, ведър, игрив. При едно от пътуванията заптии го спряха за проверка. Успя да се изплъзне и с късмет се отскубна от хайката, но кочията остана в чуждите ръце. Читаците задържаха товара, а добичетата пуснаха. Животните се оказаха умни и се запътиха право към дома си. Паметливи бяха и привързани към стопанина си. Турците тръгнаха след тях. Конете  спряха чак в двора. Така арестуваха собственика, но той не проговори.

Не след дълго турски шпиони надушиха инициативата и попаднаха на тайната фабрика. Високата порта веднага остро протестира пред българското правителство и министър-председателят Константин Стоилов закри, тоест затри производството. Тогава Гоце събра чета, премина границата и взе да кръстосва каази и санджаци. А Ефрем Чучков му стана очите и ушите в сигурността.

- Трябват ни средства. Парите в касата на организацията са малко. Да призовем за доброволни дарения -  предложи главният апостол.

- Хората са сиромаси - напомни му Ефрем. - С трън в къщите им да завъртиш, няма какво да захванеш…

- Значи освен доброволни дарения, трябва да се намери някакъв друг начин за подпомагане на съпротивата…

Във Велес бе отвлечено детето на местния богаташ Весов и похитителите - дейци на революционната организация, поискаха откуп. След тежки преговори те получиха 200 турски лири. В процеса на предаването на парите се разкри, че личният учител на малкия пленник има пръст в това деяние. След уличаването, Парнаров, така се казваше той, бе арестуван и получи присъда от официалните власти - пет години затвор. Този случай подсказа на Гоце Делчев как да действат.

- Средствата ще вземаме от поробителите - заяви категорично той.

Същата година Гоце и хората му се опитаха да отвлекат турския богаташ Черкез, който живееше в Буковец, Кочанско, но тази нощ по случайност набелязаната жертва не си беше у дома.  Затова нападателите трябваше да си тръгнат с празни ръце. При набега кърсердарите ги усетиха. Завърза се престрелка и макар да се бяха измъкнали от преследвачите си, накрая на селото поборниците не се сдържаха и взривиха две бомби - уж, за да не ги настигнат, но всъщност изявата бе за респект, за да наплашат властта и да подсилят славата си. Това породи противоречие между Гоце и Ефрем.

- Не бива без нужда да разлайваме кучетата - отбеляза при едно от събиранията на активистите баш комитата.

- Време е да покажем силата си - опонира му Чучков. - Докога ще се свиваме и крием?

- Подготовката изисква не само пари, оръжие…, а и търпение.

- Търпеливият, щом е бит, винаги има едно на ум и неговата решителност е скопена.

Делчев отмина с мълчание подхвърлената забележка.

Веднага след този случай стана следният инцидент. Гоце и Ефрем планираха отвличането на крупен чифликчия от Струмица - Назлъм бей. Бяха го наблюдавали известно време, знаеха привичките и адетите му. Мислеха да го сгащят по време на лов, когато обикаляше околността с немногобройна тайфа, но случаят хвърли късмета направо в нозете им. Един ден, когато турчинът се връщаше на кон от пазара, Гоце и още няколко човека го пресрещнаха. Спряха ездача, ала жертвата веднага се усети. Извади пищова си и го насочи към предводителя. Последва изстрел, но Михаил Попето успя да отклони ръката на стрелеца и куршумът се заби в земята. Гоце оцеля, а атът на турчина панически препусна. Назлъм бей успя да се задържи на гърба на жребеца и така се спаси. Похитителите отново претърпяха неуспех, но накрая заловиха беглеца. Поведоха го към планината, за да го скрият и поискат откуп. По време на една от почивките Гоце бе задремал. Назлъм бей грабнал пищова му и се отскубнал. Стрелял срещу охраната и потънал в гората. Докато се спасявал срещнал хората си с откупа и ги върнал.

- Ето до къде води търпението и тактичността. Стига с това фабианство (1)! Решителност е нужна, братко, решителност - отново го клъвна темпераментният щипянин. Той говореше с непроницаемо лице, но сърцето му кървеше.

- Дори неуспехът е ценен, приятелю, защото ни учи на непогрешимост - отвърна му главният апостол, верен на своята тактичност и мекушавост.

- Знам един евреин. Разправят, че с кантар мери парите си…

- С такова богатство и везир може да стане - усмихна се под мустак Гоце.

-Ба евреин везир!

- Ами ако се прекръсти. Малко ли европейци смениха вярата си и станаха паши.

- Та думата ми е - да го изтръскаме…

- Потрай, не бързай. Проучи всичко подробно…

През август в  село Дедино, Радовишко, бяха убити двама акцизни. При следствието и обиска беше открита торба с патрони. Над стотина българи бяха арестувани, 28 души осъдиха на смърт или на 101 години затвор, шестима поборници умряха в килиите.

В средата на месец ноември 1897 година се случи нещо непредвидено, което съвсем разстрои  работата на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация. През границата премина четата на Коте Галчев и една от първите им задачи на територията на Македония бе набавянето на пари за покупката на оръжие и боеприпаси за бъдещите освободителни битки. През нощта четниците нападнаха дома на богатия турски бей Касим бег. Той обитаваше висока, двуката кула, обградена от всички страни с непристъпни стени. Долната част на постройката бе каменна, с тесни мазгали (2), горната - съградена от тухли и дърво, добре измазана, та отдалече се белееше. Дървени бяха и портите, изработени от дебели букови талпи, обковани с желязо. Вътре трудно се влизаше, но чапкъните с хитрост проникнаха в покоите на бея и опряха в гърлото му нож:

- Параларъ вер (3)!

Убиха го и задигнаха около 800 златни лири. На другия ден започнаха обиски и арести на заподозрените помагачи и по-непокорните българи. В кауша откараха председателя на местната организация Георги Иванов, учителя Червен-Еленков, Христо Грънчев, младежът Ямпо Захариев и десетки други, които подложиха на най-жестоки изтезания, а чаушът и едно заптие обезчестиха Катерина Митева, Мария Гюрушова и Гина Иванова. Хора от Скопския комитет се опитаха да подкупят Хафъз паша, но султанът беше изпратил от Цариград ръководител на следствието и той не посмя да му се противопостави.

Дервиш ефенди, прочут като рядък инквизитор, се развихри. Садистичните методи като висене с главата надолу, горене с нажежено желязо, рязане на части от тялото… дадоха резултат. След злодействата и мъките някои от задържаните проговориха. Така бяха намерени укритите в тайници пушки и патрони, които уличиха винишчани и обезкървиха организацията. Четирима от най-видните дейци на ВМОРО в областта: Петър Попарсов, Мише Развигоров, Йосиф Даскалов и Димитър Мирасчиев  осъдиха и изпратиха на заточение в крепоста Подрум кале, в Мала Азия. А опитът за самоубийство на Йосиф Даскалов бе сред най-обсъжданите постъпки по време на така неречената Винишка афера. Подложен на нечовешки изтезания като главен ръководител на ВМОРО в Кратовско, той не издаде никого, а заблуди турския следовател, че ще предаде архива на комитета и ще покаже къде е складирано оръжието. Обграден от заптиета, когато минаваше през Радин мост, Йоско се опита да се хвърли в реката, като повлече със себе си завързания за него охранител, но след саможертвения опит за самоубийство и докрай запазените тайни - оцеля. Осъдиха го на каторга.

Щом научи за изстъпленията на Дервиш ефенди, Гоце Делчев бе разтърсен от гняв. На местните, той безпощадно заяви:

- Къде бяхте вие, смелчаците, та не пуснахте куршум на главореза?!

Ръководителя на Винишкия комитет Георги Иванов, който се бе пречупил и станал шпионин, осъдиха на смърт…

- Мислех да го превъзпитам, но щом така сте решили… - тежко въздъхна апостолът. - Ще се погрижиш ли, Ефреме?

- Иска ли питане! Със Спиро Келеменов ще се заемем и ще се справим…

Малко по-късно българското правителство, чрез Димитър Ризов, изпрати в Солун 10 000 лева помощ, за да се спре насилственото набавяне на пари.

Разкритията се разпростряха на територията на цяло Скопско. Разплетените нишки на нелегалната дейност стигнаха и до Щип. Там също започнаха масови арести и репресии. Настанаха тревожни дни. Народът се раздвижи, забръмча, после се затвори по къщите си.

При среща между Гоце и Ефрем вторият каза:

- Направихме всичко възможно да ограничим провала и арестите, но знаеш ли кой има най-голяма заслуга за забулването на заверата и превръщането й в мистерия? - Помълча и задоволи любопитството на Делчев: - Исмаил - син на учителката по турски от Солунската гимназия. Повикан като преводач в Щип, той успял да  прикрие съдържанието на заловената кореспонденция и да хвърли вината на пришълци от Княжеството.

За да ограничат загубите Гоце Делчев и Ефрем Чучков решиха да поведат чета, която да нападне конака и тюрмата във Виница, за да освободят задържаните.

Двамата бяха в квартирата на Гоце и разговаряха.

- Ефреме, направи списък на хората, на които можем да разчитаме. Смятам ти да предвождаш групата - предложи Гоце. - А аз ще отскоча до София за съвет и помощ.

Там Борис Сарафов, с когото заедно бяха учили във военното училище и бе в състава на изключените, му обеща съдействие, но както в повечето случаи обещанието му се оказа безплодно. Идеята бе, че под натиска на Великите сили, турските власти ще освободят останалите живи арестувани. Докато се самозаблуждаваше, че може да постигне нещо, Делчев изпрати писмо до Никола Малашевски. В него се казваше:

Както изглежда турското правителство непреривно върви от кааза на кааза, ами нека си стегнем опинците, опни струните на нашите другари, нека се готвят и очакват от ден на ден да ги извикам под знамето не веч за свобода, а за отмъщение!

След като се завърна в Щип, двамата с Чучков обсъдиха и одобриха имената на набелязаните смелчаци, които трябваше да се заемат с важна мисия по освобождаването на задържаните. Въоръжиха ги, но точно преди да се сберат и потеглят, Кюрд ага се развилня. Заптиите му отново нахълтаха в домовете на по-будните жители на града, тършуваха, мародерстваха, насилваха, а по-непокорните подкараха към зандана. Двамата опитни бивши кандидат-офицери едва успяха да се спасят. Преминаха в нелегалност, а Чучков бе натоварен с важно поръчение:

- Псевдо родолюбец е откраднал част от парите за пушките. После е потънал вдън земя. Разследвай случая, Ефреме.

- Заловим ли го, предлагам да бъде най-сурово наказан.

- По-кротко, приятел. Първо го хванете. Освен това получих сигнал, че в някои от пратките, вместо патрони има камъни. Това надали е саботаж, според мен, а е просто кражба - сподели Делчев и нареди: - Заеми се и с този случай, открий кой е виновен…

Малко преди това в дома на Ефрем се бе появил Дако. Той беше заменил странната си шапка с нов фес, изваден от добър калъп, а дрехите му бяха все тъй изискани алафранга. Славка, която беше бременна и вече й личеше, го посрещна сдържано. Хубостта й беше в своята зряла сила, която сякаш никога нямаше да премине. Това го караше настоятелно и нагло да я гледа. Тя не харесваше този човек, макар и да беше роднина на мъжа й. Когато го видя на прага, жената се смути, уплаши се. Дако й бе крайно противен. Бледността й я правеше неуверена, въпреки категоричното отношение.

- Тук ли е мъжът ти? - попита той.

- Още не се е върнал от школото, но скоро може да си дойде, ако нещо не го задържи.

- Ще го почакам - натрапи се най-нахално братовчедът и се засмя. Искаше усмивката му да бъде весела, приветлива, но лицето му  се изкриви в неискрено изражение. Личеше си, че е дошъл  с недобри намерения.

Славка едва се сдържаше да не го изгони, но мълчаливо повдигна рамене и му предложи да седне на софата. Тя се бе заела да приготвя едно-друго за бъдещата рожба: пеленки, ританки, чорапки… Времето все не й стигаше. Поизостана и всекидневната й работа. Вече повече я влечеше към посядане и сън. Ефрем все по-често получаваше ризите си не добре изгладени или без копчета, което го караше да негодува, но търпимо, с разбиране.

Щом съпругът й се прибра, тя поднесе чай и ги остави сами. Без да пита, Дако запали цигара и докато щедро поднесе кутията на братовчед си, поиска пепелник.

- Тук не пушим, заради бъдещото бебе…

Гостът с нежелания загаси цигарата, разбърка захарта в чашата и шумно сръбна от чая все едно пиеше кафе. После пресилено, загадъчно заговори:

- Усещам, че наоколо се мъти нещо. Дълг на всеки човек е да работи за своето отечество. Затова искам да ме приобщиш…

Трудно можеше да се скрие народният подем. За съществуването на Вътрешната революционна организацията, макар и тайна, вече се знаеше от доста хора. За дейността й се шепнеше от ухо на ухо. В очите на съмишлениците тя представляваше опасна, страшна сила, която въодушевяваше. Но Ефрем се изненада, че точно него Дако молеше за подобно нещо. Братовчед му бе последният човек, на когото Чучков можеше да се довери.

- Защо се обръщаш към мен?

- Защото знам, че ти си сред тарторите, пък сме и рода. Кой по-добре ме познава и ще ме препоръча на родолюбците?

Дако беше надменен, славолюбив тип и не можеше да устои на съблазните. Той гледаше света накриво и все се озърташе с наострени уши като вълкодав - непрекъснато слухтеше, какво се говори и шепне. Когато дочуваше някои да си шушукат, приближаваше внимателно, вслушваше се, за да долови някоя важна дума, да я вплете в прекъснатото изречение, да научи сплетня или тайна. Така узна, че даскалите бяха в основата на съзаклятието. От тогава не спеше по цели нощи. Все Гоце и Ефрем бяха пред очите му. Сега се опита да надговори и заблуди братовчед си, да го убеди в нещо, в което сам не вярваше, да го предразположи, а все не успяваше.

- Нещо бъркаш. Аз съм деен, но най-вече покрай училището. Ако искаш да влезеш в настоятелството, ще поговоря с господин Делчев…

- Не съм ли и аз човек, не съм ли македонец?! Искам да се включа в борбата, да съдействам за народното добро.

- Показуха си ти, братовчеде! Тебе твоето добруване и славата са ти по-драги от всичко останало… - изгледа го с презрение Ефрем.

- Знам, че сте в затруднено положение и събирате меджидии (4) или узлуки (5), а някои не смогват дори черек (6) да дадат. Аз искам да внеса своята достойна лепта. Ето на, вземи една лира за народното добро дело - подаде му той тежка златна монета.

Ефрем се поколеба, но я пое.

- Нали за школото я даваш? Така и ще запиша.

- Ти си знаеш. Пък помисли най-вече за другото…

В това време на вратата се потропа и в къщата влезе Гоце Делчев. Като го видя, Ефрем се насмете. Той знаеше, че Дако злослови по адрес на даскалите и най-вече срещу главния учител. Сърцето му се сви от лошо предчувствие.

- Сам Господ се явява! - възкликна Дако.

- Здравейте, юнаци, какво сте се разгорещили? - попита новодошлият.

- Нищо, нищо, разговаряме, спорим… Запознайте се, това е братовчед ми Дако.

- Приятно ми е - подаде ръка главният учител. - С нещо мога ли да помогна?

- Разбира се - веднага заговори Дако. - Искам да се присъединя към комитетските доброволци, а Ефи ме пъди. Нещо не ми се доверява…

Очите на Гоце блеснаха, усмихна се, но не защото бе усетил разочарованието на домакина, а защото искаше да привлече още един съмишленик към съзаклятието. През това време се появи Чучковица.

- Добре дошъл, учителю. Радвам се да ни гостуваш… -  и му предложи кафе.

- С какво се занимаваш? - попита Гоце младежа.

- С това-онова. Търговец съм. Дълго бях по немско. Сега тук отново търся себе си. Ще основа кантора. Комерсиант. Женска търговия, Женски стоки…

- Езика знаеш ли?

- Разбира се. Шпрехам, шпрехам…

- Такива хора са ни нужни, Ефреме. Като се освободим, на грамотните и учените трябва да разчитаме. Прости, неуки, неподготвени хора власт не упражняват, няма да я удържат….

- Да, прост народ - слаба държава! - поизпъчи се Дако.

- Значи си мераклия да се включиш…

- Поизпитай ме, даскале. - Дако усети, че главният учител го хареса и му повярва, това го окуражи. - Каквото кажеш ще сторя…

- Я излез да се поразтъпчеш, пък след малко пак ела… - предложи неочаквано Ефрем.

- Добре - братовчедът с неохота ги остави насаме и затвори вратата зад себе си.

Явно двамата трябваше нещо да си кажат.

Славка донесе кафето и загрижено попита:

- Ще похапнеш ли нещо, даскале. Нели си ерген, няма кой да ти сложи.

- Не се безпокой, стопанке. Сит съм…

Какво си бяха говорили, Дако не знаеше, но когато отново се появи, вътре цареше напрегната тишина. Като сръбна от кафето си Гоце попита:

- А можеш ли да си държиш езика зад зъбите? Комитетските работи искат да си гроб. Самохвалството и поборничеството взаимно се изключват…

Под феса, по челото на Дако, потекоха вадички пот. Сърцето му силно заби. В този миг той повярва в късмета си. Знаеше достатъчно, за да държи другите в ръце, да разполага със съдбата им. Само да проговори и цял куп съграждани можеше да натика в кауша. Можеше да намеси когото пожелае. Чувстваше се полубог. Това беше най-съкровеното му желание: да има власт над другите, да бъде силен и богат. Е, искаше да бъде и обичан като Ефрем, но тя любовта вървеше заедно с парите, беше следствие на заможността и богатството. Дошъл бе и неговият час…

- И да говоря, и да мълча, на мене ми е мило за родината.

- Готов си значи? Ще се прежалиш ли?

- Животът ми е мил, но не мога да обърна гръб на народните неволи.

Ефрем се опита да насочи разговора в друга посока, но Дако бе прекалено напорист и приказлив, все дърпаше чергата към себе си. Когато го отпращаше, Чучков предупреди:

- Внимавай да не те подлъже дяволът!

Щом остана сам, Ефрем отвинти единия крак на масата, който бе направен кух, свали капачето и пусна в импровизираната каса златната монета, като записа от кого е дарена. В съседния тайник бе симпатичното мастило и някои важни документи.

По-късно се разбра, че след тази среща братовчед му отново се бе отбил в конака. Този път каймакаминът го бе посрещнал със сдържана турска церемониалност, както правеха агаларите при случаите, когато бяха заинтересовани. Покани го да седне, поднесе му табакерата си, внесоха кафетата.

- Буюрунус! - каза Дако и разговорът се отприщи.

Така си казаха най-важното, за да възкликне домакинът:

- Брех, да му се не знай! - и да се завайка: - Ще ми съборят феса тия мискини!

Веднага след това започнаха масови арести, но Гоце и Ефрем бяха взели мерки да не ги намерят, да се спасят… И на двамата се отвори много работа. Те бяха търсени от жандармите и добре приети в своите среди.

Властите тръбяха, че на територията на санджака са загинали 218 вагабонти и чапкъни. Много други пострадаха, бяха съдени и заточени или напуснаха района като потърсиха спасение в Княжеството, където получиха братска помощ. По този повод след два месеца българският дипломатически агент в Цариград Димитър Марков връчи на великия везир Халил Рафад паша протестна нота от името на правителството, в която се изразяваше недоволство срещу изстъпленията и зверствата спрямо сънародниците му. Отношенията между двете страни бяха крайно обтегнати, но нищо не можеше да поправи сторените поразии. Щипската организация също бе обезглавена. Оцелелите ръководителите бяха минали в нелегалност. Незасегната остана само малка групичка около Тодор Хаджикостадинов, която единствена се грижеше за семействата на арестуваните и прокудените. В града пристигнаха нови даскали: Васил Пасков, Мице Икономов и Георги Дупков. Първият бе назначен за главен учител.

В тайна квартира Гоце събра свои съмишленици, начело с Ефрем Чучков и сподели:

- Дали да не премахнем Кюрд ага, или да чакаме всинца ни да затрие?

- Изяде ни душичката тоя мискинин! - обади се някой, а друг с ненавист, злобливо подхвърли:

- С удоволствие бих му продупчил тиквата!

- Виждам, че най-после ти е дошъл ума. Вече тънко не предеш… - възкликна Ефрем, като се обърна към Гоце. Той бе по-дързък от него и не харесваше вродената тактичност на предводителя, предпазливостта и нерешителността му.

- Точно обратното - тънко преда, но внимавам влакното да не се скъса, както във Виница, да не се образуват върху платното възли… - отвърна бившият главен учител.

- Ликвидирането на сатрапа не е лесна работа. Кюрд ага винаги ходи обкръжен от десетина въоръжени до зъби бабаити-гавази. За да се убие са нужни добре подготвени хора - заумува Гроздан.

- Да, те трябва да са  верни другари, мъже на място, заклели се, печени. Иначе щом в ответ турчолята загърмят, като пилци нашите може да се разбягат -  отбеляза Чучков.

- Трябва да им излезем двама срещу един. Колко юнаци можеш, да поведеш след разлома, Ефреме, та от този капсъзин и ордата му и помен да не остане? - попита Гоце.

- Мераклии ще се намерят. Достатъчно ще бъдат. Само годно оръжие да има. На иглянки не можем да разчитаме…

- Нали ти доставяш пушките. Опитен си, знаеш кое-как…

Чучков си сви цигара. Дълго чука с огнивото, за да изкара искра и тя да захване. Най-сетне проговори:

- Щом така велиш… Нямам нищо против - усмихна се радостно, при което подковата на мустака му се разшири. - Веднага се заемам. А относно покушението: не трябва всички групово да се събираме, а един по един. Тихо, кротко, мирно, но само наглед, да не будим подозрение…

Те дълго мълчаха, всеки с мислите си. Накрая Ефрем неочаквано продума:

- Харно решаваме за агата, ама прибързано. Ако премахнем този злодей, срещу ни ще се стовари цялата сила на властта. Ще започне разследване, преследване, терор, още по-големи репресии. Друго е, ако всички се надигнат и ударим едновременно.

- Още не сме напълно готови - бе категоричен Делчев.

- Бастисаме ли Кюрд ага, после трябва да хванем гората, а идва зима… - напомни Чучков.

- Радвам се, че този път си трезв и търпелив - каза Гоце.

Те изпушиха още по една цигара и се разотидоха с отложено намерение. В стаята остана само тютюневият чад и несбъднатото желание.

Бележки:

1.По името на прочутия римски пълководец Квинт Фибий Максим - синоним на изчакване.

2. Бойници.

3. Давай парите!

4. Меджидия - двадесет гроша.

5. Медна монета от сто пари.

6. Черек - пет гроша.