Борис Тимофеев

превод: Георги Струмски

Той за културен мъж минава
и доказателства е дал -
пресечките не прекосява
при жълт или червен сигнал.
При разговори е приятен,
а в службата е акуратен.
ОТ парка не бере букет,
в трамвая качва се по ред.

Но ето - да се поразходи
навън по губера зелен,
навън сред майката-природа
излиза в празничния ден.
И в миг „свободната натура”
захвърля всякаква култура.
Следи от „подвизи” безброй
след себе си оставя той.

Цветя накъсва и с букета
разтуря птичите гнезда,
с изпоначупени шишета
напълва бистрата вода.
В тревата хвърля да догаря
незагасената цигара,
а той забава търси пак -
един мравуняк тъпче с крак.

Фиданка срязва за тояжка,
а да покаже, че тече
по вените му кръв юнашка,
изтръгва мъничко дръвче.
И ясена осакатява,
но свойто име издълбава -
преминат ли по тоя път,
фамилията му четат.

Така човекът най-приятно
прекарал празничния ден,
завръща се в града обратно
и освежен, и подмладен.
А в службата си в понеделник
говори с развълнуван глас:
- Природата е мойта страст!