Александър Гочев

Стабилността на един Световен играч може да се илюстрира чрез стабилността на стол с три крака - военна сила, икономическа сила и мека сила.

Фундаментален фактор, формиращ пропагандно-идеологическата мека сила, е културата, чийто основен обект е Човешкото. Оттук и обяснението за неизбежните санкции в областта на  културата поради практическата реализация, че Човешкото фундаментално пречи на политическото. Загубата на културна субектност поради санкции в областта на културата води до загуба на политическа и икономическа субектност на държавата т.е. води до пълна зависимост.

I. Световни сили

Епохата на еднополюсната американска хегемония след Студената война, формулирана на езика на либералния интернационализъм и универсалните ценности, официално е обявена за приключила. „Моралната претенция” на Запада - настояването, че външната му политика е водена предимно от принципа за налагане на демократични политически структури  осигуряващи защита на правата на човека - беше разобличена като несъстоятелна фикция в сравнение на реалността на оказалите се непобедими сурови национални интереси, на първо място тези на хегемона.

Така, моделът “Единен свят основан на (американски) правила”  започва да се замества от оформящия се триполюсен модел, с центрове САЩ, Китай и Русия, осъществяващи оперативно ръководство на геополитиката на 21-ви век, ръководство определено от два кооперативно действащи ключови фактора - военен потенциал  и икономически потенциал. Като четвърти главен играч се очертава Индия с милиардно население главно по икономическа линия.

Познатите ни глобални структури на света основан на правила ще бъдат заместени от двустранни или многостранни групировки, които могат тактически да си менят състава. Главната цел на лидера на всяка групировка е да си осигури подходяща структура за даден краткосрочен или дългосрочен проект. Отделно, трите главни сили се разбират, по принцип, да не си пречат особено, освен на дребно и, по същество, тактически.

В очертаващия се нов световен ред, основаващ се на нови правила (тези на по-силния), ще има 3 държави с максимален суверенитет (каквото поискат това ще правят): САЩ, Китай и Русия; към тях, евентуално,  може да се прикачи и Индия. Всяка ще има своя зона  от младши партньори. Останалите, все още неопределили се потенциални партньори, се налага да проявяват лоялност - ако не я проявяват нямат шанс  да бъдат обявени за младши партньори.

1.САЩ

След  военната операция във Венецуела държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви следното: “Това е Западното полукълбо. Тук живеем и няма да позволим Западното полукълбо да бъде оперативна база за противници, конкуренти и съперници на Съединените щати.”  От своя страна, заместник-началникът на кабинета на Тръмп, Стивън Милър, директно заяви, че за САЩ значение имат само силата и мощта, а не международното право или нормите.

Политиката на Тръмп днес се определя от националните приоритети на САЩ т.е. той осъществява една ренационализация на външната политика. Няма да има повече обслужване на интересите на обединения Запад. Съюзници - да, НАТО - да. Разходи - не. Санкции срещу бивши съюзници - може. По същество, става дума за ликвидирането на Запада като геополитическа единица. За демокрация не се говори - износът на демокрация като глобална политика се счита вече за безсмислена работа. В отделни случаи, локално - може. Ако е изгодно. За сравнение, на времето създаването и поддържането на Соцлагера пренатовари СССР и идеята се изостави.

Като цяло, действията на Тръмп не се вписват в поведението на което Западът е привикнал. Например, спазване на териториална неприкосновеност на Западните страни. Оттук и проблемите с Гренландия и Канада - и двете в Западното полукълбо.

Тръмп демонстрира един нов тип империализъм, Егоистичен империализъм, който обслужва националните интереси на САЩ  за разлика от стандартния  привичен Транснационален империализъм. Още, той скъсва със старата стратегия за национална безопасност - за него глобално присъствие на САЩ не е в интересите на САЩ. Глобалното доминиране на САЩ отива на втори план, а на първи план е тотално доминиране в Западното полукълбо плюс Близкия Изток (поради Израел). Без да става дума за изолационизъм.

Така, по принцип, всякакви глобални структури са пречка за новата политико-военна идеология на САЩ т.е. разпадането им е неминуемо.

Отказването от мултилатерализма и отчасти от системата на ООН, доведе до ерозия на лидерството на САЩ -  светът е принуден да се научи да живее без това лидерство. САЩ напуснаха ЮНЕСКО, Световната Здравна Организация, Съвета на ООН по правата на човека, Парижкото споразумение за промяна на климата, като тези организации продължиха съществуването си.

Президентът Доналд Тръмп подписа меморандум, с който спира подкрепата за 66 организации, агенции и комисии с аргументацията, че „действат в противоречие с националните интереси, сигурността, икономическия просперитет или суверенитета на САЩ” (официално съобщение на  Белият дом). Миналата година група републикански законодатели предложиха САЩ да се оттеглят напълно от ООН, твърдейки, че организацията предава американските интереси. Това може да се окаже прибързано решение. От юни 2025 година Генералната асамблея на ООН има вече нов председател, Аналена Бербок, и, съответно, политиката на ООН  може да се окаже фундаментално различна. По фамозната формула на самата Бербок - завъртане на 360 градуса. За ефекта от прилагането на тази формула по отношение на Путин вече има най-изчерпателна информация.

В интервю за The New York Times  президентът на САЩ ясно заяви, че няма да бъде ограничен в упражняването на правомощията си като главнокомандващ: „Моят собствен морал. Моят собствен ум. Това е единственото нещо, което може да ме спре.” Когато беше допълнително попитан дали наистина смята, че Вашингтон не е необходимо да спазва глобалните норми, Тръмп донякъде смекчи позицията си: „Зависи от това какво е вашето определение за международно право”, намеквайки, че последната дума относно приложимостта му към САЩ ще бъде единствено негова.

Тръмп не се интересува от интернационални организации и международни закони - целта му е да ги разруши. Той предпочита да действа международно, но унилатерално, ерго, появата на неговия “Съвет за мир”. На който той е самоназначен доживотен президент.

2. РУСИЯ

Военната операция в Украйна показа, че Русия може да се съобразява само със собствените си интереси, демонстрирайки на практика как сериозни икономически санкции не са особено оперативни ако имаш природни ресурси, собствена промишленост и военен потенциал. Така, Русия се очаква да определи своя зона на влияние в разбирателство с другите Големи.

Например, що се отнася до Европа, Тръмп посочва 4 неутрални държави, към които САЩ имат специален интерес: Италия, Австрия, Полша, и Унгария. На изток от тази зона остават Финландия, Прибалтика, Украйна, Молдова, Румъния, България, бившата Югославия и Гърция, оформяйки нов “европейски” проблем за Русия - кои от държавите извън американската зона ще бъдат считани за  “дружествени” на Русия държави,  т.е. кои ще бъдат формално независими (формално!). Съответно, във всяка една такава “дружествена” държава ще трябва да се намерят (нови) хора, които ще реализират на практика такава една концепция. Русия се очаква да не насилва никого - въпрос на здрав разум. Между другото, не може да се изключи въпроса за появата на две Германии.

Европейците твърдо и периодично  заявяват, че се подготвят за конфронтация с Русия като епизодът “Орешник  2 (Лвов)” се оказа сериозно  руско предупреждение срещу възможна ескалацията от страна на Запада по линията на НАТО. Москва има не една армия, а няколко, като  само с една от тях, т. нар. Специална армия е в състояние да разгроми Европа за по-малко от седмица,  използвайки тактически ядрени оръжия и други средства, които са на разположение. В резултат, всички армии на страните от НАТО, които вземат участие във войната срещу Русия, ще бъдат не разгромени, а направо ликвидирани. Страните, които се намесят в тази война, ще загубят цялата си военна индустрия, енергийните си и производствени инфраструктури.

Основната заплаха за Русия е Франция. Втората е Великобритания плюс онези страни, които притежават ядрени оръжия и възможност да ги произвеждат. Германия не е проблем. Вермахтът не е интересен за никого, но наследниците на Круп и техните предприятия (ThyssenKrupp AG) ще бъдат унищожени по такъв начин, че никой никога няма да може да ги възстанови. А прехвалената германска икономика и онези германски инженери, които останат живи, ще заминат за Съединените щати.

Една друга армия на Русия вече се създава много ефективно. Тя ще бъде натоварена със задачата да решава оперативни и стратегически въпроси, свързани с Украйна, но с различни методи и сили. Една от целите на тази армия, например, е да върне Черноморското крайбрежие на Русия. Това няма да е видът война, който се наблюдава в момента в Донбас. Ще бъде много по-бърза, много по-ефективна. Военната подготовка върви едновременно с преговорите. Ако резултатът от преговорите е положителен, тази армия няма да е необходима. В противен случай паметникът на Екатерина Велика ще бъде върнат в Одеса.

Третият вид  руска армия решава настоящи проблеми в Украйна. Нея всички я знаят - боевете се водят с методите и видовете оръжия, които са необходими или оптимални за този специфичен тип война, наречена Специална Военна Операция.

3. КИТАЙ

Китай, избрал да се затвърди като световна сила главно по икономическа и политическа линия, претърпя светкавичен провал (по чисто военна линия, пренебрегвана като фактор), загубвайки милиардни инвестиции във Венецуела - плацдарм на Китай в Латинска Америка.  Последва извънредно заседание на Постоянния комитет на политбюрото на ККП за “всеобхватен асиметричен отговор”. Така, на 4 януари Народната банка на Китай обяви временно замразяване на сметки и транзакции в щатски долари с компании свързани с американския отбранителен сектор (Boeing, Lockheed Martin, Raytheon, General dynamics). Още, държавната електро-преносна   корпорация, която управлява най-голямата мрежа в света, обяви цялостен технически преглед на всички свои договори с американски доставчици на електрооборудване - сигнал за отказване от американски технологии. По същото време Китайската национална петролна корпорация, най-голямата държавна петролна компания в света, обяви стратегическа реорганизация на глобалните си маршрути за доставка, анулирайки договори с американски рафинерии за доставка на петрол на стойност 47 милиарда долара годишно. Така петролът, предназначен за САЩ, бе пренасочен към Индия, Бразилия и Южна Африка. Това доведе до 23% увеличение на цената на петрола в рамките на една сесия. Още, “оперативната оптимизация на маршрутите”  на китайската корабна компания COSCO, която контролира 40% от световния капацитет на морските линии, започна да пренасочва китайските кораби да избягват американски пристанища. В резултат трафикът на контейнери през тези пристанища намаля с 35%, засягайки гиганти като Walmart, Amazon и Target, които продават китайски стоки. Още, Китай предложи преференциални търговски условия на всяка държава, която не признае каквото и да е венецуелско правителство дошло на власт под контрола на САЩ. Почти моментално 19 държави, между които Бразилия,  Индия, Южна Африка и Мексико, приеха предложението. Накрая, Китай предостави своята банкова система за международни плащания CIPS за всяка трансакция, която заобикаля американската система SWIFT (по бавна и 97% по-скъпа). Резултатът беше следният:  за 48 часа се осъществиха плащания за 89 милиарда долара с 34 нови държави като клиенти. Износът на китайски редки метали (60% от световното производство) бе забранен за всички държави, подкрепили отвличането на президента Мадуро.

Китай има планове да увеличи военния си капацитет в областта на ядрените, ракетите, военноморските и военновъздушните сили - стремейки се към паритет със САЩ и регионално превъзходство в областта на западната част на Тихия океан. Отношенията с Вашингтон ще продължат да се влошават, но ескалирането на тайванската криза до въоръжен конфликт остава малко вероятно през 2026 г.

По принцип се знае, че трагедията на великите сили не е, че са обречени да се мразят. Трагедията им е, че са свикнали да се изкушават: да направят още една крачка напред, да сложат още една база, да прекрачат още една „червена линия”, все едно, че линията е нарисувана с червен тебешир, а не с кръв. Така, определянето на т. нар. „Сфери на сигурност” е опит да се втълпи в някои твърди “велики” глави следното: “Спрете! Не защото сте добри, a защото не сте безсмъртни.”

II.  Икономиката като основен фактор

Икономиката поддържа световната структура както костната система поддържа тялото на човека. Като минимум икономическата наука може да каже какво не е възможно - нещо, което никак не е малко.

Икономиката има дуален характер - борба между индустриалния и финансовия капитал. Поначало, да кажем в периода веднага след втората световна война, ролята на финансовия капитал е като посредник между производител и купувач, за която дейност банкерите получават около 5% от общата печалбата на трансакцията. Днес финансистите получават около 70% от печалбата, което обяснява и кризата на индустриалното производство в САЩ - липса на инвестиции. Освен това се оказа, че държавата като организация пречи на печалбите на финансистите  - днес те оперират чрез глобална структура обхванала целия свят, осигуряваща плавен световен поток на доларите. Ясно е, че локални ограничения налагани от специфични  закони на отделни държави са направо недопустими.

По време на предишния период (Рейгъномиката) средната класа се разрасна на основата на финансиране на покупателната способност на масите (дава се нов заем от Банката такъв, че да се изплати стария заем и да останат пари да се купуват още стоки), при това всеки нов напечатан $1 в такава една схема носеше обратно на Банката $1.40. Тази неолиберална финансова система се разрасна организационно по целия свят до такава степен, че самото поддържане на нейните институции започна да изяжда печалбата. В резултат, всеки инвестиран долар в системата започна да връща обратно $0.90 или по-малко. Изходът? Изходът е един единствен - ограбване на разрасналата се средна класа. Алтернативата е разпадане на световната финансова система на долара - абсолютно неприемлива за финансистите. Ограбването на средната класа, което днес е реалност,  се оказа и рецепта за ликвидирането на един неприятен за богатите политически ефект  - разрасналата се средна класа беше започнала да има претенции за участие във властта.

За сравнение само, финансирането на промишлеността носи печалба на предприятията около 5% като частта, която се връща като печалба на Банката е кратно по-малка от тази, която тя получава при таксуването на целия свят, принуден да работи с универсална световна валута - долара.  Ясно е, че не е изгодно да вложиш парите си в индустрията след като можеш да купиш ценни книжа (акции) на международните финансови пазари и да реализираш печалба  15-30%. Оттук и западането на индустриалното производство и, съответно, появата на кандидат за президент през 2016 година с програмата MAGA (Маке America Great Again - Да направим Америка отново велика). За да се реализира такава една MAGA програма, обаче,  има едно  необходимо условие - доларът да престане да бъде световна валута.

Неуспехът на Тръмп като президент по време на първия му мандат да спаси реалния сектор на американската икономика се дължи на факта, че не се реши да ликвидира международната доларова система. Съответно, идеята MAGA продаваше главно шапки, а икономическия спад продължаваше.

Световната доларова система се поддържа финансово от САЩ като нарастването на разходите за поддръжка може да се види по следния глобален показател - принос на икономиката на САЩ в световната икономика: от 52% през 1944 и 14-18% днес. За пример само, частта на икономиката на СССР от световната икономика преди разпадането му в края на 1980-те години е била 24%.

Разбира се, разпадащата се финансова йерархична структура  не може да се предаде без бой, резултатът от който ще определи и новата политико-икономическа картина на света.

Днешните икономически проблеми водят до сериозно обедняване на населението, следователно, политически здравословно е да се демонстрира известна лоялност към това население най-малкото поради неизбежните периодични избори. Днес структурата на обществото вече е променена. Новите бедни,  отпадналите от средната класа, разбираемо много недоволни, се налага да бъдат “обработвани” психологически (по-точно - забаламосвани). Което беше и задачата на шефа на BlackRock на последния Световен икономически форум в Давос като  представител на световните финансови демиурзи.

Поначало, Давоският форум  е замислен от тези демиурзи, управляващи света, като форум за инструктаж на назначените от тях изпълнители (премиери, шефове на големи корпорации) как да реализират идеите и целите им - нормално  и по принцип нерушимо правило в теорията на властта.  Тези в Давос не са най-главните, те са най-главните изпълнители. През последните години, обаче,  стана ясно че Давос вече не изпълнява тази си функция поради една най-банална причина - не е ясно накъде трябва да се върви. Западната икономическа наука (Economics)   не дава отговор какво трябва да се направи за излизане от кризата на глобалната финансова система. Все пак, едно нещо им стана  ясно на тези в Давос - иска им се всичко да бъде както преди, но вече разбраха, че не може.

III. Европейски Съюз

Една възможна бърза оценка на сегашното политико-икономическо състояние на ЕС дава сравняването на сегашните политически лидери на водещите страни в съюза с техните предшественици: Маргарет Татчър, Хелмут Кол и Жак Ширак. Достатъчно е само да споменем  налагането на санкции на Русия и отказ от евтин руски природен газ (заменен с  много по-скъп втечнен от САЩ) - чисто политическо решение с предварително  очевиден резултат - най-сериозен удар върху икономиката на ЕС. Поради едно най-най-елементарно съображение: без енергия няма икономика. Днес политиката на Мерц се одобрява от 27% от населението, тази на Стармър - от  11% като нивото на Макрон вероятно е под 10%. По общо, само 18% от населението на ЕС гледа оптимистично на бъдещето.

Евростат разкрива потресаващият ефект на антируските санкции наложени от ЕС. Страните от блока са загубили приблизително 65% от приходите си от износ за Русия от 2022 г. насам - 48 милиарда евро  от износ през последните четири години вследствие на тези санкции. Допълнителен проблем е спирането на ратификацията  на търговското споразумение между ЕС и САЩ след решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи допълнително 10% мито на 8-те европейски държави, които не са съгласни с плановете му за „закупуване” на Гренландия (от 1 юни 2026 митото ще се увеличи на 25%). По същество, може да се говори за нова студена война САЩ-Европа инициирана от Тръмп. Още, европейският износ намалява, публичният дълг расте както и броят на фалитите: 100 000 работни места в промишлеността изчезнаха през 2025 г. като нито една обещана реформа не е приложена. Единствените осезаеми успехи са по отношение на проблема с мигрантите: броят на първоначалните мигрантски молби е намалял наполовина до приблизително 113 000.

Поради горните икономически причини планираната милитаризация на Западна Европа е много вероятно да започне да изостава от грандиозните декларации от миналата година, главно поради допълнителни фискални ограничения - трябва да се компенсира нежеланието на Вашингтон да финансира директно Украйна. От друга страна,  правителствата знаят, че рязкото съкращаване на социалните разходи може да предизвика бунт на избирателите.

Днес Западна Европа си остава бастион на либералния глобализъм. Въпреки нарастващата непопулярност, правителствата на Великобритания, Германия и Франция вероятно ще успеят да се задържат на власт до края на 2026 г. „Смяната на елитите”, която някои смятат за необходима за нормализиране на отношенията с Русия, няма да се случи скоро, ако изобщо се случи. ЕС и Обединеното кралство не се готвят за война с Русия в класическия смисъл. По-скоро те се готвят за дълга конфронтация от типа на Студената война. Тази конфронтация, формулирана като защита на „европейската свобода и цивилизация от руското варварство”, вече се е превърнала в основния обединяващ наратив на ЕС, който най-вероятно ще продължи да доминира и през 2026 г.

Европа, обаче, не е абсолютно единна  по отношение на преговорите с Русия: Германия, Франция и Италия не са изключили възможността за започване на дипломатически диалог с Русия по украинския въпрос. Така Фридрих Мерц заяви на икономическа конференция, че ЕС трябва „отново да намери баланс с най-големия ни европейски съсед” и че „ако има мир… тогава можем да гледаме напред с голяма увереност след 2026 г.” Това е същият Фридрих Мерц, който през миналата година настояваше за конфискация на замразените суверенни активи на Русия и се хвалеше, че е предоставил на Украйна далекобойни оръжия. Ясно е, че заявленията на германските власти са насочени главно към вътрешната аудитория, когато говорят за възстановяване на контактите с Москва, поради нарастващи икономически проблеми.

Макрон и Мелони настояват ЕС да назначи пратеник, който да преговаря директно с Путин. Въпреки че представители на ЕС не са разкрили дали планират да назначат такава фигура, говорителката на Европейската комисия Паула Пиньо заяви, че „очевидно в един момент ще трябва да се проведат разговори и с президента Путин”. Според Politico, това, от което европейските лидери наистина се страхуват, е да бъдат оставени настрана, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп работи усилено, без тяхно участие, по сключване на сделка с Русия.

Лондон, главен организатор на силите действащи против  Тръмп за сключване на мирен договор Русия-Украйна, се противопоставя на диалога и призовава за по-строги санкции срещу Русия и за увеличаване на помощта за Киев. Целта на подобна британска реторика е да провали всяко мирно споразумение за Украйна инициирано от САЩ. В резултат, отношенията между Европа и САЩ в момента са на най-ниско ниво след Втората световна война.

Допълнителни проблеми възникват и поради инициативата на САЩ да окупират Гренландия. В тази връзка, германският президент Щайнмайер заяви, че САЩ подкопават „световния ред” и призова за усилия за предотвратяване на „превръщането на света в разбойническо свърталище, където най-безскрупулните вземат каквото си поискат, където региони или цели държави се третират като собственост на няколко велики сили”…„Правят се опити дори средно големи държави - и това включва и нас - да бъдат изтласкани в периферията на историята, докато малките и по-слаби държави остават напълно незащитени”.

За сравнение ще повторим заявлението на Тръмп пред „Ню Йорк Таймс”, че „не се нуждае от международно право” и че, вместо това, разчита на собствената си преценка: „Моят собствен морал. Моят собствен ум. Това е единственото нещо, което може да ме спре”.

IV. АФРИКА

За Африка формирането на три центъра на сила в новия свят представлява най-значимото геополитическо пренастройване след Берлинската конференция от 1884 г., когато западните колониални сили се събраха в Германия, за да формализират „борбата за Африка” и „ефективната окупация” на нейните територии. Днес влиянието на Франция, Обединеното кралство, Белгия, Португалия и Испания - поддържано чрез франка CFA, военни бази и патерналистична дипломация - е в краен упадък. До 2028 г. това ще бъде само историческа бележка под линия. Всеки африкански лидер, който все още дирижира своята политика за сигурност или икономическа политика чрез Париж или Лондон, води нацията си към незначителност и бедност в новия ред.

Африканският континент не е вече празен лист за европейско разделение, а управлявано пространство под ръководството на нови, незападни играчи. САЩ официално се оттеглиха от стратегическата конкуренция на африканския континент. Те ще затворят останалите бази, ще прекратят военната помощ, предназначена за влияние, и ще прекратят програмите си за демокрация и управление. Подходът на Вашингтон сега е ефикасен аутсорсинг. Ненаситната нужда от кобалт, литий и редкоземни елементи - жизнената сила на цифровите и зелените му икономики на САЩ - вече няма да се удовлетворява чрез хаотични сделки с отделни африкански държави. Вместо това САЩ ще набавят тези ресурси чрез масови транзакции с признатите и установени доставчици - Китай и Русия. Поверителен, но обвързващ търговски пакт между САЩ и Китай е основа за това: чрез своите държавни предприятия и инфраструктурата на „Един пояс, един път” Китай гарантира сигурен и непрекъснат добив и транзит на критични минерали от своите африкански зони до световните пазари. В замяна САЩ се съгласиха да предадат на Китай ключови съвременни технологии (например, сделката за чипове на Nvidia) и отстъпиха стратегическия контрол на Китай - регионално наблюдение и сигурност.

Днес Китай не просто инвестира в Африка; той администрира нейните ресурсни възли и информационни домейни. Той е безспорният вертикален монополист на веригата за доставки на зеления и дигитален преход. Той предоставя пазар за африкански стоки без вносни мита (98.2% стоки от Кения  имат  0% мито). Китай предлага още елиминиране на вносни мита  за стоки от 53 африкански държави, които поддържат дипломатически връзки с Китай.

В Африка Русия не предлага икономически чудеса, а политическо оцеляване и сигурност. Чрез инструменти като Африканския корпус, Русия предоставя услуга, с която никоя друга сила не може да се сравни: сигурност пред лицето на вътрешни бунтове и предизвикана от Запада нестабилност. Тя търгува с валутата на суверенитета, което я прави върховна сила в целия Сахел и в крайбрежните държави. Така, по споразумение, САЩ няма да разполагат войски в Африка - цялата им африканска политика сега е възложена на подизпълнители. Мирът и конфликтите в Африка са единствено в сферата на руския апарат за сигурност като икономическото управление е предоставено на Китай.

Колониалните призраци на Европа се прогонват от Африка. Влиянието на Франция, Обединеното кралство, Белгия, Португалия и Испания - поддържано чрез франка CFA, военни бази и патерналистична дипломация - е в краен упадък. До 2028 г. това ще бъде историческа бележка под линия. Всеки африкански лидер, който все още дирижира своята политика за сигурност или икономическа политика чрез Париж или Лондон, води нацията си към бедност и към загуба на влияние в рамките на новия ред.

V. БЪЛГАРИЯ

За да може дадена държава да определи как и към кого от Големите трябва да се ориентира е необходимо да има формулирана национална икономическа политика и национална външна политика. Без такива не може да се отговори даже на въпроса “Колко е 2 + 2?”, отговорът на който може да зависи, например, дали в момента купувате или продавате.

Наложителното решаване на национални въпроси зависи пряко и на първо място от разработване на съответна  национална икономическа програма. Ако такава няма, страната автоматично попада под влиянието на чужда икономическа политика (например, защото чуждата се счита “по-напреднала”) и, на практика, се поставя под външно управление с неизбежното още по-фундаментално следствие - промяна на  националната политика (под влиянието на вносна, “по-напреднала”).

На практика, започва да се решава проблема как трябва да се промени българина като човек и по-специфично като български човек.  Необходимата трансформация се реализира, на първо място, чрез превземане на образованието под стриктен контрол на разни НПО-та. Само по този параграф би трябвало автоматично и най-категорично да следва пълна забрана на съществуването на всякакви НПО-та с външно финансиране. С практическото правило (Закон!), че “външни” пари могат да влизат само и директно  в националния бюджет под стриктен държавен контрол.

Днешните български подрастващи (и не само български) са уникален пример за резултата от работата на такива НПО-та с външно финансиране:  абсолютно необразовани по най-фундаментални направления, с нулева способност за ориентация в живота, плюс пълна липса на чувство за отговорност. Тази прослойка, по същество напълно неподготвена за живота, ще изчезне в идващата и неизбежна война с една нова, формираща се вече социална прослойка - тази на добре образованите “нови бедни”. Тези нова социална прослойка вече се формира поради финансовия крах на днешната добре образована средна класа, повсеместно, крах породен от неизбежния финансово-икономически колапс на днешна Европа. Тези нови бедни ще изметат от социалната сцена днешните подрастващи с тяхното кретеноидно тик-ток и фейсбук образование просто по необходимост - в борбата за единия хляб.

И тогава на представителите на тази Z-генерация ще им светне нещо за смисъла на живота, за семейството като последно убежище, за най-важните човешки проблеми, днес изритани в кьошето, проблеми, които неизбежно ще се върнат на сцената, когато стане ясно на всички, че почти една трета от човечеството ще загине от глад и поголовно разбойничество - пряко следствие от икономическия крах на светая светих - “Света основан на (американски) правила”.

Ето го и елементарното обяснение. Преди 1989 г. СССР предоставяше неограничен пазар за продуктите на българската индустрия и на земеделското стопанство - най-фундаментален фактор за тяхното развитие. Днес България е пазар за скъпи европейски стоки, и промишлени и земеделски,  с неизбежните последствия - абсолютно разградени и промишленост и селско стопанство с огромно количество пустеещи земи и празни села. Целият този просперитет - под директното канцеларско управление на Брюксел, което не допуска и най-малко отклонение под зоркото око на мадам Лагард.