Милица Бакрач

превод: Елка Няголова

Видях аз насън тази срината Троя,
със кръв напоени са старите зидове.
Отново пред изгрев бях истински твоя
отнета жена, но вярна завинаги…

Но чух, че ме вика банът Страхинич
със силен глас, сякаш че бе Менелай.
Помислих: дошъл е часът ни за вричане,
а песен запява се от познат край!

Но песен, която прилича на клетва!
О, чуй я: печална и тиха, и проста…
Завърших аз всичко - сеитба и жетва.
Но сушата с мор мойта нива прахоса!

Насън видях нашата Троя прескръбна.
Полето й косовско - черно край нея.
Със сила богатството му е изтръгнато.
И само небето над нея синее!…

Мълча! И не мога глас да отворя…
Забраха стадата - били чужди, значи.
Днес вярата само спасява ни,
где Троя ридае! И Косово плаче…