песнички
и
приказчици в стихове

Цвета Изворска

ПРОЛЕТНА ПРИКАЗКА

1.
ПОКАНА ЗА ТАНЦ

Първо пак кокичето
цъфна и разбра,
че самичко кичи то
старата гора…

Люшна се от вятъра
бялото венче,
викна си побратима
с тъничко гласче:

- Братко, минзухарко, хей,
тук ли си, кажи!
Твойта песничка запей
да ме утеши…

- Тука съм, наблизко съм,
в гъстия шубрак…
Скъсах си пак ризката,
но… съм смел юнак!

Каня те на танците
в пролетния бал…
- Ще танцувам с рокличка
в снежно-бял воал…

2.
ВЕСТОНОСЕЦ
ВЕСТ ВЕСТИ!

Кукурякът - си е пак
неуморен веселяк!

Шета, тича, няма мира -
танците организира!

Чувате ли му звънчето
с него как звъни напето?

Вестоносец е, звъни,
разгласява новини:

Теменужката до мен
цъфна рано този ден.

Дъхава, разхубавяла,
ще танцува тя на бала.

- Кой ще бъде неин партньор? -
питат птичетата в хор.

- Син-синчецът е готов,
сам костюм уши си нов -
с плат от синьото небе!

А небето щедро бе,
че отново ни е нужен
танцът синьо-теменужен!

3.
ПРОЛЕТЕН БАЛ
В ГОРАТА

Възлязло, грее слънцето
и светлият простор
трепти от многогласния
омаен птичи хор…

Гората е пробудена
след зимния си сън
и с нея животинките
са будни - щъкат вън…

И всички са забързани
за пролетния бал:
те знаят - закъснеят ли -
ах, ще им бъде жал!

Оркестърът е с диригент,
а той - във фрак зелен…
Позна ли? Кукурякът е,
щастлив и вдъхновен!

И ето го началото:
в реда познат и стар -
във вихрен танц понасят се
кокиче с минзухар…

А момъкът e кавалер -
валсира строен, лек:
жълтее му се ризката
под новия елек…

Кокичето - замаяно,
с наведено челце,
танцува валса… В ритъма
е тънкото телце -

със снежно-бяла рокличка,
в прозрачен бял воал…
Чудесно е началото
на Пролетния бал!

Цветята - разцъфтелите -
танцуват две по две.
Така е възхитително
под синьото небе!

Ухае теменужката
и като лек ветрец,
умело в танца води я
сам синият синчец.

О, вижте как сияе той -
небесен и лъчист -
във танца, теменужния,
сред този въздух чист.

И теменужката - омаяна,
с притворени очи -
ах, колко е щастлива тя!
От поглед пръв личи!

Ехти гората - цялата
през пролетния ден -
с пробудения птичи хор
от радост вдъхновен!

Но… време е танцьорите
да си поемат дъх.
Как сладко - след умората -
се спи на горски мъх!…

ПРИКАЗКА СЛЕД ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ

Слънчо мигом се прибра…
Бабиното внуче -
пак в играта - не разбра
как това се случи!

Неусетно в мрачина
всичко спотаи се…
И момчето - ето на -
мъничко смути се.

Бабината къща - там -
се едвам белее…
А, изгрял и тъй голям,
месецът се смее!

Чу момчето: “За кураж
аз ще те проводя.
Тръгвай смело. Твой съм паж!
Хайде, с теб ще ходя.”

Милото дете хлапак -
няма що - повярва.
Месецът е с него в крак!
Хич не изпреварва.

Щом изтича на перце,
мигом го сподиря.
Спре ли с тупкащо сърце -
месечко се спира!

И така до къщи той
взе, че го изпрати.
Принц се върна за покой
в царските палати!

А след малко две очи,
но иззад пердето -
преизпълнени с лъчи,
гледаха небето…

СЪРДИТА ПЕСНИЧКА

Облаче, ей ти, немирно!
Що носленцето си вирна?

Даже взе да се надуваш,
а неканено гостуваш!

Мяткаш дрешка парцалива…
Не видя ли - Слънчо скрива!

Ах, ти, рошаво, вълнато -
също мече от гората!

Баба чакам - щом съм с нея,
вън от къщи ще лудея!

Бягай, облаче сърдито!
Скрий се, мече, неумито!

ПРИКАЗКА ЗА КОПЧЕТО И ДЖОБЧЕТО

Скъсало се копче,
скрили го във джобче.

- Искало ли джобчето
гост да му е копчето?

- Искало ли копчето
да остане в джобчето?

- Искало е джобчето
гост да му е копчето,

но… не щяло копчето
да остане в джобчето.

- Щом не щяло в джобчето
да остане копчето,

кой е бръкнал в джобчето
да извади копчето?

- Мама бръкна в джобчето
и… зашила копчето,

че не щяло в джобчето
да остане копчето.

Да! Не щяло копчето
да остане в джобчето.

… Скъсало се копчето,
пак го скрили в джобчето…

- Искало ли джобчето
гост да му е копчето?

- Искало ли в джобчето
да остане копчето?

- Искало е джобчето
гост да му е копчето,

но… не щяло копчето
да остане в джобчето.

- Щом не щяло в джобчето
да остане копчето,

кой е бръкнал в джобчето
да извади копчето?

- Бръкнала е в джобчето
мама… взела копчето,
пак зашила копчето,

че… не щяло в джобчето
да остане копчето,

да, не щяло копчето
да остане в джобчето.

…Скъсало се копчето,
скъсало се джобчето…

И… щом скрили копчето,
паднало от джобчето!

Свърши ли се - ти познай -
приказката с този край?

МОМЧЕТО,
ПЕПЕРУДКАТА
И МРАВКАТА

лятна приказка

1. МОМЧЕТО

Като щъркел - бавно, бавно
кой пристъпя там?… Забавно!

Прави неудобни пози…
Колко труден лов е този!

- Босоногото момченце
пак е вдигнало краченце,

пак с отворена устица,
пак с протегната ръчица -

сред зелените треви
пеперуди то лови!

2. ПЕПЕРУДКАТА

- Ох, най-сетне тука спирам,
нови сили не намирам!

Днеска всички май са луди -
гонят само пеперуди!

А момчето босоного
час ме гони… толкоз строго!

И защо след мене тича?
Красотата ли обича?

Аз я нося на крилете,
а те крехки са и двете!

Глупавичко е, не знае
истината тук каква е:

щом ме хване то със пръсти,
па - макар да са чевръсти -

красотата ще се скърши,
красотата ми ще свърши!

3. МРАВКАТА

По пътечката си своя -
този ден и тъкмо в зноя -

малка мравчица пълзунка,
пак с учудена муцунка

както си върви, се спира…
Но какво ли там намира?

Гледа - планина грамадна.
Пита я: “От де попадна?

Как сега да те премина?
Как сега да те задмина?”

И, без много да се бави,
впрегна силите си мрави…

Зина, люто се озъби
и показа свойте зъби!

В неочакваната пречка
впи се тази буболечка!

Чу се “ох!” и хоп! - момчето
бързо вдигна си крачето.

“Кой ли тука ме нападна?”
Викна, люшна се и… падна!

Мравчицата се пребори -
път свободен си отвори!

Пречката било крачето -
босичкото - на момчето…

А в туй време - без да чака -
пеперудката игрива

литна, скри се в храсталака!
Поизплашена, но… жива!

ПРИКАЗКА ЗА МАЛКИТЕ СНЕЖИНКИ

Снежинки - цяло ято
небето ни изпрати.

Свободни - като птички
ми днес изглеждат всички.

Къде им са перцата?
Туптят ли им сърцата?

Я виж ги как се лутат,
едни се в други бутат -

да кацнат - не желаят,
затуй се още маят:

в безреда да лудуват,
игриво да танцуват!

Чудато снежно ято,
тъй тихо и крилато!

В небето светлосиво
се рее колебливо…

Но… най-подире мира
на покрива намира.

И всяко птиче свива
крилцата си. Заспива…

СЪСЕДСКА ПРИКАЗКА

Теменужката в саксия
цъфна вкъщи - поздрави я!

С кадифените листенца,
с моравите си цветченца

към прозореца тя гледа,
че е цъфнал и съседа!

Зеленее не във ваза,
а в сандъче на перваза

здравец буен от Балкана!
Тука посаден остана…

Каза ли й “Добър ден”,
или чух: “Ела при мен…”

И тогава що се случи?
Може всеки да научи.

Ти прозореца отвори -
двама да си поговорят -

както са се разцъфтели,
що са чули и видели…

…Повече не ще разкажа,
не останах там на стража -

да си кажат във покой
думи сладки - тя и той…

ВЕСЕЛА ПЕСНИЧКА

В къща край града
и до шипков храст

лете - след игра -
се прибирам аз!

Няма тра-ла-бум!
Няма тук звънци!

Вечер вдигат шум
свирчовци-щурци!

Буди ме от сън
мъничко врабче

да подскачам вън
на едно краче…

Слънчо - то се знай! -
вика ми: “Здравей!”

После - ти познай -
що се случва, хей!

В къща край града
и до шипков храст

лете - след игра -
се прибирам аз!

ПЕСНИЧКА ПОД ДЪЖДА

Tопъл летен дъжд
ливна изведнъж!
Хайде, с мен запей,
с мене се посмей!

Дъжд ме наваля,
ля, ля, ля, ля, ля!
Станах вир вода,
вир, вир, вир вода!

Рокличката ми
бе с волан буфан!
Висне - погледни -
мокър и прибран!

Дъжд ме наваля,
ля, ля, ля, ля, ля!
Станах вир вода,
вир, вир, вир вода!

С вити къдри бях,
с бухнали коси…
Що се случи, ах!
Буклата виси…

Дъжд ме наваля,
ля, ля, ля, ля, ля!
Станах вир вода,
вир, вир, вир вода!

- Ще ти кажа аз:
пее ли на глас,
хубаво дете
и под дъжд расте!

Дъжд те наваля,
ля, ля, ля, ля, ля!
Стана вир вода -
пате под дъжда!

ПОШУШНАТА ПРИКАЗКА

Виж и чуй: пчела жужука…
виж и чуй: пчела шушука…

… Зън-жън-мън… о, цвете мило,
сладък сок за мене скрило…

Най си хубаво… зън… знай!
Зън-жън-мън… нектар ми дай…

Сред съседите си - ясно -
зън-жън-мън… си най-прекрасно!

Ти си… зън-жън-мън… чудесно,
че разбираш мойте песни…

…Слуша цветенцето ведро,
от хвалбите по е щедро,

от хвалбите се опива,
чашките с нектар налива…

А… пчеличката жужука,
благи думички шушука…

Ти ми казваш: “За сполука!”
Аз ти казвам: “За поука!”

Прави сме и двама - зная.
Стара приказка е тая!

ПРИКАЗКА ЗА БРЕГА

Леко
тих ветрец ме гална
и нататък той замина
към морето синьо…

Дали иска да узнае
тайната му там
каква е?

Гледам:
с морските простори
сам ветрецът заговори…

Къдрят се вълните бели
като преспи налетели!

Към брега пристигат
скрили,
ветрови и морски сили!

Но…
брегът е силен също!
Среща ги и пак ги връща!
Пази наш‘та къща!

ПРИКАЗКА ЗА МОРЕТО

Слушай, днес ще ти разкажа
приказка… ей тук, на плажа.

… Виж - в съдина е налята
на морето ни водата.

От години великани
се опитват със закани -

както пълна е с водата -
да я вдигнат от замята!

Великани - хем стотина! -
все се мъчат таз съдина!

Искат те да я повдигнат,
мъ-ъничко вода да ливнат,

че съдината се пълни,
може и да се препълни!

Охкат, тюхкат се и пъшкат,
пак в морето те се тръшкат -

лекичко да се съвземат,
та… отново да подемат!

Великани - хем стотина! -
все се мъчат с таз съдина.

Не помръдва от земята,
толкоз тя тежи с водата!

Само ле-еко я поклащат,
само ле-еко я разклащат…

и водата - без да иска -
все се плиска, все се плиска…

Беж! Да бягаме от нея!
Таз съдина ще прелее!

Що морето в нея прави?
Може тъй да ни удави!…

… Край на приказката лесна -
фантастична и… чудесна!

Друга пак ще ти разкажа -
след година - тук, на плажа.

ПРИКАЗКА ЗА ДЪРВОТО

Виждаше ми се слабо -
голичко, незавито,

а излезе кораво
туй дърво клоновито!

Чака то и дочака
топъл вятър да духне,

щъркелът да затрака,
то в зелено да бухне,

да играят децата
тук, под него - на сянка…

Слънчо детска главица
да не палне, ожарка.

А… когато му втръсна -
метна жълта премяна!

Вятърко я разпръсна.
Той обича промяна

и… обрули дървото,
взе му жълтите дрешки!

Но… си мисля, че никой
не допусна тук грешки!

Пак с оголени клони
срещна то снеговете,

а… сълзи не пророни
издържа студовете!

- Вярно, че е кораво
туй дърво клоновито!

Май в стъблото му здраво
цяло чудо е скрито!

КАКВО АЗ МОГА ДА ТИ ДАМ?

мъдра песничка

Мога да ти дам бонбон.
Не един, а цял вагон!

Левче мога да ти дам.
И стотинки - килограм!

Сладък хляб - да ти омеся.
Риза - ето! Мойте - две са…

Къща казваш? Може, бива.
Птицата гнездо си свива.

Но… не питай ме, не знам,
що и как да пееш там!…