КНИГАТА
КНИГАТА
От книгата денем и нощем
не вдигай пламтящи очи,
наведен над нея до късно
с любов и упорство учи.
Тя всява в душите надежда
и с мъдрост сърцата дари,
от нейните страници светли
просвета и разум струи.
Тя бедния с вяра дарява,
неукия прави велик,
на злите ума просвещава
с прекрасен и звучен език.
Тя слабите учи да любим,
на просяка - хляб да дарим,
слепеца по пътя да водим
и в пламък свещен да горим.
От книгата денем и нощем
не вдигай искрящи очи,
наведен над нея духа ти
ще стопли тя с мощни лъчи.
——————————
в. „Барабанче”, бр. 24, 15.11.1938 г.
ЗНАМ ЕДНА СТРАНА
Знам една страна
приказна и чудна,
над нея с блясък грей
зората ранобудна.
Напролет птици пеят
и цвят до цвят цъфти,
където взор обърнеш
все чудни красоти:
Балкана, Рила, Странджа
снагата й красят,
лозниците наесен
от сладък плод тежат.
Тя има златни ниви
и плодни брегове,
обкичени със люляк
и златни класове.
По жътва зърно зрее
на китната й пазва,
О, таз страна прекрасна
България се казва.
——————————
сп. „Детски живот”, г. 9, бр. 7, 1938-1939 г.
ПРОЩАВАЙТЕ!
Прощавайте, родни балкани
и бистри, студени потоци;
отново настъпиха дните
за книги, за труд и уроци!
Там дето през топлото лято
ликувахме с песни в балкана,
на спомена сладък възторга
едничък в душата остана.
И днеска след дълга почивка
от въздух балкански калени
ний тръгваме с чанти и книги
към нашите сгради свещени.
Там весел учителят чака,
звънецът неспирно звъни -
на нашето бъдеще светло
ковачи да бъдем сами!
Прощавайте, родни балкани
и свежи зелени гори;
от днеска забравяме вече
немирства и луди игри!
——————————
сп. „Детски живот”, г. 10, бр. 1, 1939-1940 г.
МАЙКА НА ТРУДА
Ти си ме родила,
ти си ме кърмила,
песни сладкогласни
в тихи нощи ясни,
ти над мен си пяла
и си ме люляла.
Колко скръбни нощи,
дни и полунощи -
кротко в тишината
с болка на душата
вкъщи си стояла
и над мен си бдяла!
Майчице едничка,
майчице добричка,
ти за мен, горката,
със игла в ръката,
за да ме изучиш
и на труд научиш,
ден и нощ си шила
и горчилки пила!
——————————
сп. „Пламъче”, г. 1, бр. 1, 1945 г.
РОДЕН КРАЙ
Там, където се извива
Тунджа край скалите сини,
там в безгрижие прекарах
мойте пламенни години.
Там във мойта родна къща,
там на майчините скути
слушах песни и легенди
за войводи и хайдути.
Там небето слънце сипе
над гори и сини чуки,
а в Балкана нощем пеят
стогодишни бели буки.
Там на воля сме играли
по поляните зелени,
там от все сърце сме пяли
„Вятър ечи, балкан стене”.
Моят роден край се слави
с платове, грозда и вино,
с планините си скалисти
и с небе - безкрайно, синьо.
Роден град, гнездо рождено,
роден край прекрасен, дивен,
никога не ще забравя
твойто скъпо име - Сливен!
——————————
сп. „Пламъче”, г. 14, кн. 1, 1959 г.
МОЕТО БРАТЧЕ
Братчето ми Сава сутрин късно става.
Не яде попара, майка му се кара.
Но когато татко му намаже сладко,
скача то самичко - и изяжда всичко.
1967
