Слав Хр. Караславов

Бре, каква голяма капка
заблестя на слънчогледа,
само който не премина,
в нея той не се огледа.

Щом Калинката я зърна
от учудване се слиса.
Мравката край нея скришом
веждите си дълго писа.

В блясъка й два комара
понаместиха калпаци.
Даже паякът огледа
тънковитите мустаци.

Всеки себе си хареса,
всеки хукна да се жени.
Ах, дали от днес ще има
по земята ни ергени?…

1968