Стилиян Чилингиров

И тука бодър Феб земята грее,
и тук поля, дъбрави и цветя,
и тук, родино, славей сладко пее,
и тук кат в теб е млада пролетта.

Но що! Дори да беше рай незнаен
за тебе пак всечасно бих страдал,
и в унес кат просторите безкраен
да се завърна само бих мечтал.

И ако смърт без време дни превари
и тука чукне сетният ми час,
завет към майка, братя и другари:
да бъда в теб погребан аз.

Lehlendorf 905

——————————

сп. „Българска сбирка”, бр. 3, 1.03.1908 г.