Денчо Владимиров

Това се случи в миналото, когато в селцето Трите върха, затънтено високо в планината, пристигна снимачен екип.

Снимаха филм на партизанска тематика.

В селото нямаше хотел, затова артистите, режисьорите, операторите, техниците, шофьорите бяха разпределени в няколко от най-хубавите селски къщи.

И ставаха истории след истории.

Що върла балканска домашна ракия и вино се изпи, заговори се за припламнали любовни искри между столичните филмови мъже, местни моми, че и благоверни до този момент невести.

Цялото село се изсипваше да гледа как се снима филмът, после цяла седмица се коментираше видяното.

Режисьорът на филма, натурщик по модата, включи в снимките местни хора.

Той бе режисьор новатор и искаше да направи филма си с непознати на екрана артисти.

Селските хора се отзоваваха ентусиазирано за ролите им като статисти.

Някои имаха по една-две реплики.

По закон трябваше да им се плащат хонорари.

Но те се отказваха от хонорарите и следваха старателно указанията с крясъци на режисьора с национална известност.

С малки изключения всички големи филмови режисьори по света крещят по време на снимки на артистите за това как да се движат, целуват, че и дори да правят любов в леглото.

Мало и старо се включваше в снимките с ролите, раздадени им от асистент-режисьорите, все роли на героични партизани и ятаци.

Филмът бе замислен като лирична драма, романтичен филмов поглед към съпротивата в миналото - това бе творческата задача на филма, както обясняваше режисьорът.

Но филм за партизани без сражение?

По сценарий авторът-поет не бе предвидил сражения.

Трябваше обаче поне едно да има.

Иначе партизаните щяха да изглеждат като туристи на пикник в планината.

Затова режисьорът реши да допише сценария и да вкара в него рота преследващи отряда жандармеристи.

Обърна се с покана към селяните да изиграят ролите и на жандармеристи.

Получи се обаче пълна засечка.

Нито един от селото от селото не пожела да се снима като жандармерист.

После и потомците му щяха да се срамуват от това.

Пък и прякори като „Жандарът” щяха да последват до девето коляно, цели фамилии в бъдеще можеше да се казват ЖАНДАРОВИТЕ …

С голям зор навиха все пак един възрастен селянин да изиграе ролята на кмета-фашист в завзетото от партизаните планинско село.

Дадоха му отгоре партийно поръчение да изиграе тази роля.

И той като дисциплиниран член на партията прие, обаче с уговорка.

Наложи се режисьорът да отстъпи на настояванията на артиста и да допише още сценария като развие ролята на кмета - заблуден фашист.

По новото дописване на сценария кметът се осъзнаваше класово и преминаваше на марксистки позиции.

Финалната сцена с него бе - той чете „Капиталът” от Маркс, водейки си бележки с химически молив.

А когато жандармерийският началник /ролята бе поверена на заслужил артист, спешно извикан срещу голям хонорар от столицата/, го сварваше да чете Маркс и вадеше пистолет да го застреля на местопрестъплението, кметът стоварваше върху главата му том от „Капиталът” и така го ликвидираше като враг, спирачка на хода на историята.

При снимането, тази сцена бе изпращана с ръкопляскания от насъбралите се жители на селото. А после децата в училище я разиграваха и там, че и вкъщи.

Но проблемът с осигуряване на изпълнителите на жандармерийска рота за сраженията, оставаше.

Никой от селото докрай не пожела да играе роля на жандармерист, а още повече на предател в партизанския отряд.

Тогава режисьорът звънна на свой приятел от казармата, сега командир на поделение, и го помоли да му изпрати преоблечени като жандармеристи рота войници.

Обясни му, че така поделението ще вземе участие в армейската художествена самодейност, пресъздавайки филмовата сцена на сражение между жандармеристи с и партизани.

Поделението може и да се прочуе с театралната си самодейност и да бъде наградено като първенец - изтъкна аргумент режисьорът и командирът на поделението се съгласи.

И една утрин селяните от Трите върха видяха към селото да се изкачват жандармеристи в омразните си униформи.

Криви сметки, без кръчмаря, обаче си бе направил режисьорът.

Не дойде ред да организира и режисира сражение между партизаните от селото и преоблечените български воини.

Селяните направо се изсипаха на надвесените скали над селото и към ротата жандармеристи полетяха камъни и дървета.

„Не искаме да се прочуем по цял свят с такъв позор. Няма да позволим жандармерист да стъпи в селото! Мамка им фашистка! ” - казваха млади и стари и запокитваха камъни и дървета надолу по склона, по който лазеха тактически жандармеристите.

Сепнати от дъжда от камъни и дървета, войничетата побягнаха назад.

- Снимай! Снимай, бе, снимай как бягат! - сети се гениално на мига режисьорът и извика на операторите да заснемат сцената от няколко ъгъла.

А в следните секунди заснетото стана още по-зрелищно - от склона надолу след жандармеристите полетяха селяните, въоръжени със сопи, мотики и вили…

…Премиерата на филма се състоя след време и на фестивала в крайморския град дадоха на режисьора първа награда за заснетата като истинска сцена от сражението между партизани и жандармеристи.

При монтажа на филма обаче от ръцете на спускащите се надолу по склона патриоти за честта на селото, майсторски бяха отнети дърветата, камъните, мотиките, вилите и поставени в ръцете на селяните-артисти автомати и карабини.

Филмът бе прожектиран и в село Трите върха с голям успех.

Получи се обаче и друг неочакван и траен обрат в живота на селото.

Върлуващите дотогава в затънтеното планинско селце престъпници, обикалящи и рекетиращи селяните, отнемайки им всяка година реколтата от ябълки и картофи, животните по дворовете, стъписани, повече не припариха в Трита върха.

- Че тия пейзани са като американците! Въоръжени са до зъби! Ще ни натръшкат с автоматите и карабините си. Може и картечници да имат! - си казаха стреснати бандюгите, гледали филма и повече за грабеж в това отдалечено от вниманието на държавата село, не се чу.

Милицията в района отдаде това на своята отлична работа.