превод: Георги Струмски

ОРЕЛ И ПЕРО

Орел, политнал над планинските била,
догонен беше от ловджийската стрела.
Той на стрелата орлово перо видя
и, падайки надолу, скръбно прошептя:
- О, най-боли това, че лютата стрела
летеше със перо от моите крила.

БЪЛХА

Човекът бе ухапан от бълха. Но той
с два пръста здраво я улови.

- Ой,
недей, не ме убивай - запищя бълхата, -
виновна съм, направих ти вреда,
но кой ли не греши, а и вредата,
която ти направих, мъничка е…

- Да,
- отвърна й човекът, - туй не е лъжа -
ти зло ми стори толкоз, колкото можа!

ДЯДО МЕЛИСЕД

Своето магаре как да гледа -
малко е трева, а оня ден
крава си доведе и съседа -
дядо Мелисед е натъжен.

- Боже - той замоли, - тъй не може,
малко е тревата, виждаш ти;
на магарето да стигне, боже,
смърт на тая крава изпрати.

Тъй помоли. Мина оттогава
само ден и втори ден изгря -
кравата си ходи жива-здрава,
а магарето умря.

И на клетви дядото удари:
- Боже, боже, горе що стоиш,
толкова ли крава от магаре
не можа пък ти да различиш!