София Милева

Живея в свят на лукс и безхаберие…
пари, коли, имоти и дантели.
Във книгите ли пример да намеря?
Часовници. Тиктакат, но са спрели.

Паркират пред Събранието мутри…
Годишно - два милиона за охрана…
И станаха ми стиховете груби…
И кътам вярата, която нямам.

Апостоле, навсякъде е чалга…
Червени вратовръзки, дръзки думи…
Земята се изправи да избяга…
А слънцето ни стана пълнолуние.

Опитвам се сина си да закърмя
със чест, достойнство, сила във гърдите.
Но даже знамето е вече тъмно
и с евро плащам хляба и сълзите си.

Когато утре сутрин се събудя,
кълна се да погледна пак със вяра,
да те потърся в някой мъж отруден…
а аз поне секунда да съм Райна.

Но там, в Балкана, твоят поглед свети,
в дома ти, тази пръст неизмечтана.
За теб ще пишат луди и поети…
Венци ще правят птиците за Дякона.