РАДОСТ
превод: Георги Домусчиев
Беше дванайсет часа през нощта.
Митю Кулдаров, възбуден, наежен, се вмъкна в къщата на своите родители и бързо заходи из всичките стаи. Родителите му вече бяха легнали да спят. Сестра му лежеше в постелята и дочиташе последната страница от един роман. Братята му, гимназисти, спяха.
- Отде идеш? - учудиха се родителите му. - Какво ти си е случило?
- Ох, не питайте! Никак не очаквах! Не, никак не очаквах! Това…. това е даже невероятно!
Митю се закикоти и седна на стола, нямайки сила да се държи на краката си от щастие.
- Това е невероятно! Вие не можете да си представите! Само да видите!
Сестра му рипна от постелята, наметна се с одеялото и се приближи до него.
Гимназистите се събудиха.
- Какво ти си е случило? Ти си загубил лице!
- То е от радост, мамо! Ето сега ме знаят по цяла Русия! Всички! По-рано само вие еднички знаехте, че на тоя свят съществува колежки регистратор Димитрий Кулдаров, а сега цяла Русия знае за това! Мамо! О, Боже!
Митю скочи, разтича се по високите стаи и пак седна.
- Какво се е случило? Говори разбрано!
- Вие живеете като диви зверове, вестници не четете, не обръщате никакво внимание на новините, а във вестниците има толкова забележителни работи! Ако ли нещо се случи, тутакси става известно, нищо не може да се укрие! Колко съм щастлив! О, Боже! Зер само за знаменитите хора пишат във вестниците, а там взели, та напечатали и за мене!
- Що думаш? Где?
Бащата побледня. Майката погледна към иконата и се прекръсти. Гимназистите скочиха и както си бяха, в къси нощни ризички, се приближиха при стария си брат.
- Да! За мене напечатали! Сега мене цяла Русия ме знае! Вие, мамо, скрийте тоя брой за спомен! Ще четем понякога. Погледайте!
Митю извади из джоба си броя от вестника, подаде го на баща си и бутна с пръст в мястото, заградено с молив.
- Четете!
Баща му тури очилата.
- Четете де!
Майка му погледна в иконата и се прекръсти.
Баща му се изкашля и взе да чете:
„29 декемврий, в единайсе часа вечерта, колежкият регистратор Димитрий Кулдаров….”
- Видите ли, видите ли? По-нататък.
„…. Колежкият регистратор Димитрий Кулдаров, излазяйки из портиерната, що е на малката Бронна, в дома на Козихина, и намервайки се в нетрезвено състояние…”
- Това бях аз със Семьон Петрович… Всичко изтънко е описано! Продължавайте! По-нататък! Слушайте!
„… И намервайки се в нетрезвено състояние, подхлъзнал се и паднал под коня на стоящия близо файтонджия, селянина Дурикин из Юхновската околия, Ивана Дротова. Подплашеният кон прекрачил Кулдарова и, като повлякъл през него шейната, с находящия се в нея второразряден московски търговец Степан Луков, спуснал се из улицата и бил задържан от портиерите. Кулдаров бил отнесен в несвяст в полицейския участък и прегледан от доктора. Ударът, който бил получил зад тила….”
- Това стана с впрегалото, тате. По-нататък! По-нататък четете!
,,…Който бил получил зад тила, бил причислен към леките. За случилото се бил съставен протокол. На пострадалия била дадена медицинска помощ… “
- Заповядаха да ми мокрят тила със студена вода. Прочетохте ли сега? А? Ето тази е работата! Сега по цяла Русия се е чуло! Дайте тука!
Митю взе вестника, сгъна ги и го мушна в джоба си.
- Ще се затека у Макарови да им покажа писаното…. Трябва още и на Иваницкови да покажа, на Наталия Иванова, на Анисим Василич…. Ще се затека! Сбогом!
Митю нахлупи шапката с кокарда и тържествующ, радостен, изскочи на улицата.
——————————
сп. „Българска сбирка”, бр. 2, 1.02.1904 г.
