Александър Вутимски (псевдоним на Александър Коцев Вутов), български поет, е роден на 30.08.1919 г. в град Своге. Премества се в София, след като почти всичките му близки умират от туберкулоза. Завършва Първа мъжка гимназия (1937), следва класическа филология в Софийския университет, но прекъсва учението си след една година. Лекува се в различни санаториуми от туберкулоза. Сътрудничи на леви издания; заедно с Александър Геров и Емил Манов участва в сборника “Праг” (1938); после публикува в списание “Златорог” (1939). Приживе не издава книга. По времето на социализма са издадени “Стихотворения” (1960); “Избрани произведения” (1970) и “Избрани произведения” (1979). Умира от туберкулоза на 23.09.1943, на 24 г., в санаториума Сурдулица, Югославия.

Публикации:

Поезия:

БЪЛГАРИЯ/ брой 15 декември 2009

СЕЛО/ брой 16 януари 2010

СКИТНИЦИ/ брой 61 април 2014

Литература за деца:

СТИХОВЕ ЗА ДЕЦА/ брой 46 декември 2012

За Александър Вутимски:

НЕЖНИЯТ САША – НАКАЗАН В ЖИВОТА, НАКАЗАН И В ЛИТЕРАТУРАТА/ автор: Емил Милев/ брой 15 декември 2009

АЛЕКСАНДЪР ВУТИМСКИ. ЧУДОТО И ПРОКЛЯТИЕТО НА ГРАДА/ автор: Панко Анчев/ брой 61 април 2014

ГОСТ/ автор: Невена Борисова/ брой 104 март 2018

„АЗ СЪМ САМ ПОД СТАР ХОРИЗОНТ… ПИЯНИЦА!… ЛУД!… С МЕН Е СВЪРШЕНО…”/ автор: Стефан Коларов/ брой 120 септември 2019