Димитър Хаджитодоров

„Всички казват, че аз принудих английското правителство да промени своята политика по Източния въпрос.” Джанюариъс Макгахан, 17 март 1877 г.

Писмото звучеше неприятно, въпреки че сър Хенри Елиът, британски посланик в Цариград, смяташе себе си подготвен за подобна оценка.

- Лорд Биконсфилд ме упреква, че съм го уведомявал неправилно за събитията в Османската империя и той ги възприемал невярно, като обикновени вестникарски клюки.

- Но ние знаем склонността на журналистите да пресилват фактите като ги представят в най-крайните им прояви за да печелят пари от тиражите! - разпери ръце първият съветник.

- Нещо не преценихме както трябва. - промърмори посланикът. - Действително, съветвах негово величество султана да даде твърд отпор на размирниците. Империята не може да се колебае пред постоянни трусове. Първо, Босна и Херцеговина, сетне Сърбия и Черна гора, накрая нецивилизованите българи! Това трябваше да спре!

- И откъде се взе този инициатор на врявата срещу законното османско правителство?! Неизвестен драскач, който не подбира думи в злословията си! - възмути се съветникът.

- Не допусках, че нормален англоезичен автор, може да бъде такъв злоумишлен търгаш на небивалици! Но аз узнах някои сведения за негова милост. Родът Макгахан произхожда от вечно бунтовните ирландци. Въпросният господин започнал кариерата си като автор на очерци за Парижката комуна! Преди две години бил единственият журналист, прекосил на свой риск азиатската пустиня Къзълкум и присъствал на усмиряването на ханството Хива, по границите на нашите владения в Индия! Описал в книга цялата офанзива! Бил приет много добре от руското командване и се сприятелил с офицерите. Някой си Скобелев гарантирал за него!

- Е, тогава всичко се обяснява! Той е руски агент, злепоставящ нарочно Високата порта! - възкликна съветникът. - Като се възползва от болезненото увлечение на американската публика по разказите на ужаса…

- Със сигурност! Преди половин век в Щатите нашумял някакъв полунормален алкохолик, който на пияна глава сащисвал гражданите с кошмарни истории! За жалост, намират се издатели да го публикуват и в пределите на Нейно величество. Този маниак до днес има свои почитатели!

- Чувал съм за него, Ваше превъзходителство! - понижи глас съветникът. - Някакъв съчинител Едгар По, когото, заради безогледното му пиянство, - извинете за израза, - в Америка го наричали гениалната свиня!

- Напълно заслужено! Но, най-лошо е известието от нашия представител на международната комисия в Батак. Селището, оказва се, било препълнено с непогребани човешки скелети! Вонята била отвратителна! Подивели кучета разнасяли костите на убитите на всички страни! А международните представители прибрали няколко детски главички, за да ги изпратят в сандъчета на своите европейски правителства като доказателство за кланетата!

- Може ли това да е достоверно?! - подскочи съветникът.

- Лично министър-председателят, лорд Биконсфилд, уведомил Нейно величество, че трябва да преразгледат политическия си курс! Какъв позор за кралството! На всичкото отгоре, опозиционерът Гладстон вече произнася изобличителни речи срещу правителството! Правят се предложения факти за тези зверства да се запишат в някаква синя книга!

- Но, Ваше превъзходителство, тук има и обратна страна! Позорът се отнася за руската империя, заради чиито подстрекателства загинали подведените българи! Царското злато, с което са ги подкупвали да се бунтуват, не им е оказало много добра услуга!

- Подобна финансова афера е невъзможно да се докаже! Едва ли ще се намери толкова ловък шпионин, който да предостави неоспорима информация. До тогава трябва да внимаваме в изявленията си, за да не ни обвинят и в клевета, както ни обвиняват в покровителство на престъпления срещу цивилизацията! Току-виж, намерил се и някой кариерист художник, както онзи самовлюбен французин с неговата картина за клането в Хиос…

Първият съветник мълчаливо склони глава.

„По-кошмарно от американски разказ на ужаса!” - помисли той.