Лозан Такев

ИСТОРИЧЕСКА ПАМЕТ

Вече не вярваме явно дори на ефира,
щом паметта ни е в друга посока
от грешен компас…
Всяка година повтаряме още,
че те не умират…
Как да умира тук нещо, което
изобщо отдавна
го няма сред нас!?

КАКВО? ШВЕЙЦАРИЯ ЛИ?

В референдуми
швейцарците
са редом все до старците,
защото имат глас…

А ние на Балканите
си лижем още раните
от битки между нас…

ЛЕЕНЕ НА ДРОН…

Моята прабаба лееше куршуми
срещу болести, уплаха, срещу смърт …
Даже не намирам вече точни думи
да разкажа за магическия път…

Тя остави своето наследство
и на своите правнучки, дъщери.
Но сега те ползват нови средства
и в оловото вода не ври…

Днес куршуми май не леят наште баби,
а и врачките са с времето ни в тон.
И човек спасяват, щом потрябва
с думите: „Иди си, зло. Иди си, дрон!”

ТЕАТЪР

Главни,
поддържащи,
второстепенни,
всичките роли вече бяха заети…
И сега щом се вторачихте в мене,
ще ме познаете лично
отлично,
простете…

Всеки образ изстрадан проблясва,
оставил следа в рецензента…
Просто казвате: „Карай. Всичко е ясно.”
и без да връщате старите ленти…

Виждате, ролите са категорични.
Преиграват ги само край нас подлеците.
Не играеш ли себе си, знаеш изрично,
че крадецът ще викне пак: „Дръжте крадеца!”

Всяка роля е в случая истинска сцена,
а театърът в случая шанс е…
Но не правете от него удобна арена,
на която и вие сте част от миманса…