ГЕНИИ И ЕКСПЕРТИ

Умберто Еко

превод от италиански: Огнян Стамболиев

Година преди превземането на Бастилията Томас Джеферсън писал: “Възможно е само за две-три години Франция да получи конституция, която да й гарантира такива свободи, за които да не пролее и капка кръв!”. Цитатът е от “Думата на експертите” на Кристофър Сърф и Виктор Новаски, издадена от “Фрасинели”, Милано. Това е една оригинално замислена антология на грешните прогнози от последните две столетия. В нея за Балзак можем да прочетем следната оценка на Йожен Пуату от 1856 година: “В романите на Балзак няма нито действие, нито истински характери, а само скучни и скалъпени истории и нереални лица. Балзак не е никакъв писател!”. За Шарл Бодлер Емил Зола казва през 1867 година: “След сто години “Цветята на злото” просто ще бъдат забравени”. Ето и едно предсказание за Гюстав Флобер: “Господин Флобер, авторът на “Мадам Бовари”, изобщо не е писател, а човек, който се опитва да пише, но без успех, защото е лишен от талант”… И това е оценка, поместена в най-авторитетния френски вестник от епохата – “Фигаро” /1857 г./… След като прочита “Улис” на Джеймс Джойс, Вирджиния Улф лаконично го определя като “истински провал за автора” /1922/. Докато за “Буденброкови” Едуард Енгел /1901/ е доста по-пространен: “Това са два обемисти тома, в които Томас Ман ни разказва доста скучни, бих казал, направо незначителни истории за безкрайно незначителни хора в едно незначително време – и всичко това в един незначителен стил”. Много интересна е и оценката на “Сатърди Куотърли ривю” за романа “Моби Дик”: “Това е много тъжна, неинтересна история, при това доста дълга и направо скучна. Бихме добавили още, че е глупава и смешна…” /1851/. Интересно е било и мнението на Бен Джонсън за неговия велик съвременник Уйлям Шекспир: “Този писател е забележителен с навика си да не зачерква нито един ред от онова, което е “сътворил”… /1640/. Лондонското списание “Критик” оценява Уолт Уитмън доста деликатно: “Уитмън разбира от изкуство, колкото едно прасе от аритметика” /1855/.
А ето и някои куриози от света на театъра: “Кой ще отиде да гледа някаква тъпа история за някакъв нещастен търговски пътник?” /Черил Крофърд за шедьовъра на Артър Милър “Смъртта на търговския пътник”/. Или Семюъл Пъпис: “През живота си не съм гледал нещо по-глупаво и по-объркано от “Сън в лятна нощ” на този Шекспир!”…
От света на киното можем да започнем със създателя му – Луи Люмиер: “Моето откритие е само една любопитна техническа новост… Освен това няма никаква търговска стойност. А за изкуство да не говорим…”
За “Отнесени от вихъра” Гари Купър предрича: “Този филм ще бъде най-скандалният провал в цялата история на киното и по-специално на Холивуд. Щастлив съм, че отказах да играя в този скапан филм…” А през 1928 година един от шефовете на “Метро Голдуин Майер” дава следната оценка за Фред Астър: “Този не може нито да говори, нито да пее, освен това е доста хилав и при това плешив и с голяма глава. С танците се справя горе-долу…”
Да се обърнем и към музиката. През 1737 година някой си Шайбс казва за Йохан Себастиан Бах: “Неговите опуси са напълно лишени от хармония, красота и особено от яснота. Те са объркани и просто нелогични…” А Лудвиг Шпор считаше, че Петата на Бетовен е: “…невъобразим хаос и вулгарен, просташки шум!” /1823/ За Фредерик Шопен Лудвиг Релшаб /1833/ казва: “…този композитор от Полша е лишен от всякакъв талант и ако трябва да се анализира сериозно неговото творчество, почти всичко подлежи на зачеркване!”
Не по-малко са и примерите в областта на изящните изкуства. Зола /през 1900 г./ за Пол Сезан: “Този живописец има качества да стане голям художник, но за съжаление му липсва необходимото упорство и характер…” А ето и оценката на прочутия критик Луи Етиен за “Закуска на тревата” на Едуар Мане: “Това е просто една глупава и безвкусна шега!” /1863/. Английският поет и художник Уйлям Блейк, който е бил луд, но не и глупав, твърди следното: “Не виждам защо трябва да се възвеличават художници като Тициан и неговите там венецианци. Та това са просто кретени, а не живописци!”. През 1893 г. Дега посъветвал свой приятел, търговец на картини: “Купувай само Морен, не и Тулуз Лотрек. Той е прекалено свързан със своето време и съвсем скоро ще бъде забравен!”
Но погрешно е да се мисли, че подобни “оценки” се срещат само в света на изкуството. През 1876 година президентът на САЩ Хувър казва за телефона: “Като техническо изобретение е доста оригинално, но не знам за какво може да послужи?” През 1900 година лорд Келвин пише статия против рентгена, като определя рентгеновите лъчи като… “чиста мистификация” и нещо “твърде безполезно”…