АНГЕЛОГЛАСНИЯТ
«…А като се оттегли, живееше във Великата Лавра. Тогава там се намираше заедно с него Божественият лебед Йоан музикантът, този език на сирена…» Кирил Лавриот
Чух и се стъписах. Никога не бях слушала такова пеене, такива мелодии. Десетина мъже в Криптата, която ехтеше от техните гласове, сякаш ме заковаха.
Аз потънах в някакви непознати дълбочини. Като че ли всичко отвън се събираше в душата ми.
Това странно, с особена драматична сила пеене чувствуваш като каляване на желязо в лабораторията на твоя дух, като махане на оковите вътре в тебе от всичко мимолетно, като мощно насочване на твоя вътрешен поглед към вечния въпрос за смисъла на битието…
После концертът свърши. После се поклони една млада жена - диригентката и създателката на новия певчески състав „Йоан Кукузел”, смелата и талантлива откривателка на неговата музика за нас, съвременниците.
От нея за пръв път тогава чух това име и това песнопение. Бях писала статия във в. „Литературен фронт”: защо можем да чуем от подиума, от плочите, от ефира и телевизията литургии на Бах, Моцарт и прочее, а не можем да чуем, освен в църква, шедьоврите на православната хорова музика от Добри Христов, Ведел, Архангелски и др.
Този концерт още повече затвърди моето мнение. Оттогава изминаха повече от 10 години.
С възрожденски морал, висок музикален патос и майсторство Таня Христова утвърди у нас пред широката публика и в чужбина творчеството на Кукузел, на неговите ученици и последователи.
Понастоящем нейният обновен състав има вече редовни концерти - над 60 из цялата страна в продължение на една година.
В българския музикален живот е живо присъствието на Йоан Кукузел, изваден от каменните стени на църквите и върнат на хората, за които е творял.
След първия концерт, който чух, станах гореща поклонница на неговата музика и естествено пожелах да узная повече за личността му. Оказа се, че и той има съдбата на някои гении да остане в тайна за последвалите го поколения.
Векове е съществувало мнението, че се е подвизавал в 12 век и то е свързано с единствения документ, ако така може да се нарече „Разказ за житието на великия майстор на мусикийското изкуство Йоана Кукузеля”.
Самото това житие е от гръцки произход и се е появило след падането на Цариград. От него са се запазили три ръкописа с вариации в съдържанието.
Общото, което твърди легендата, е, че „преподобният Йоан” бил родом от град Драч, сирак по баща, че майка му, „бидейки благочестива и боголюбива, дала детето си да учи свещенни писмена…”
После императорските пратеници, които издирвали „сладкоречиви и доброгласни младежи”, го открили и пратили да учи музика в Цариградското царско училище.
А там като го питали децата: „Какво яде днес, Йоане?”- той им отговарял: „Кукя кезеля” (бакла и зеле), тъй като не знаел никак елински език. Затова, и децата го нарекли Кукузел. Но понеже бил и твърде сладкопоен, та го нарекли и ангелогласен.
Императорът много го харесал и наумил да го жени, но младият Кукузел изпросил от него да иде да види майка си.
Като стигнал бащиния дом, чул плач и ридание на майка си: „Мое дете мило, Иване, где ми си?”…
А той извикал: „Ето, аз съм тук, майко, не тъжи”. Като се върнал в двореца, слял в една изкусна мелодия плача и риданията на майка си и така създал прочутия „Полиелей на Българката”.
По-късно избягва във Великата Лавра на Света гора в Атон и след известни перипетии се отдава на аскетичен живот и творчество.
Четеш, четеш Житието и искрено можеш да повярваш, че като пеел Кукузел, козите спирали да пасат и го слушали ведно с цялата природа, но кой е този император, дето му готвел брачна клопка, кога е отишел в Атон, кой е бил игуменът, с кого е учел в школата, кога е умрял - няма отговор.
Що се отнася до българския му произход, доказателства са не само споменатият Полиелей и обменените думи между него и майка му, написани на български език с гръцки букви.
Трудовете на ред български музиколози в миналото и особено днес тия на проф. Джуджев разкриват със солидна научна обосновка български музикален напев в произведенията на Кукузел.
А светогорските паметници и музикален архив разказват, че се е подвизавал като аскет и съчинявал музика в голямата пещера на Лаврата, пещерата на Кукузел, както и досега я наричат, намираща се близо до храма „Свети Безсребърници”.
Също така една от църквите носи неговото име, а него ви иконописни образи се намират в църквата „Св. Архангели”, в преддверието на Лаврата, и още един в музикален ръкопис, който се съхранява там.
Но кога е живял там и кога е умрял - не се знае. Може да се съди само по останалите в Лаврата автентични негови произведения и косвено по сведения от други източници.
Тъкмо тяхното изучаване е наложило - и все по-категорично напоследък, - че Кукузел е съвременник на XIV век.
Според изследвания на наши и чужди специалисти ръкописите в Лаврата, които съдържат творби на Кукузел; се отнасят към 15 век или към последната четвърт на 14 век.
Косвени доказателства има от стиховете на поети през 14 в. с оригинална, непозната дотогава музика от Кукузел. Кирил Лавриот свидетелствува, че патриарх Филотей, който се отказал от трона, се оттеглил в Лаврата и там заварил Кукузел (Йоан).
Става дума пак за 14 в. Но няма да се впускам повече в научна информация, това е работа на специалистите.
Нещо обаче, което всеки културен българин трябва да знае, е, че Йоан Кукузел е вторият гений на средновековието в областта на източната църковна музика, след Йоан Дамаскин, живял в 8 век.
Във времената на апостолските деяния ранните християни са ползвали при скромните си богослужения европейски музикални мотиви по Стария завет.
Когато гърците възприели християнството, те приспособили своята музика към новите религиозни обреди. Източната християнска църковна музика е истинска дъщеря на старогръцката.
Сириецът Йоан от арабския халифат на Абдул I, родом от Дамаск, обобщава християнския музикален опит до него, създава нова тонална стълбица и осмогласното църковно пеене, като го обогатява с нови напеви и музикална виртуозност.
В певческия свят на късното средновековие наричат творбите му „бич на певците”, защото при изучаването и изпълнението им се изисквало „глас сладък и гладък и остроумие не малко”.
Още приживе той е обявен за магистър на пеенето и музикалното съчинителство. А някои композитори са прибавяли към името си и това на Кукузел като знак на безспорна даровитост.
Йоан Кукузел е праотец на българската църковна и цялата православна музика след него. Западният музикален Ренесанс също е свързан с наследството на Кукузел.
Не случайно ЮНЕСКО е взело решение да се чествува делото на композитора. За него напълно важи псаломът: „Ще пея, а още ще славославя с душата си…”
„Медоточните вещания на Ангелогласного соотечественика нашего, песнотвореца Йоана Кукузеля от Драч”, както благоговейно говорят за него старите българи, породи в мен неповторими чувства.
Тъкмо те ме подтикнаха да напиша за него игрален сценарий под заглавие „Тайната на осмия ден”, като го посветя на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
