Свобода Бъчварова
Свобода Тодорова Бъчварова, българска писателка, е родена на 11 януари 1925 г. в гр. Горна Джумая (Благоевград). Произхожда от семейство с леви политически убеждения, което емигрира в Австрия (1925) и Франция (1926), а по-късно е екстрадирано в Белгия. През 1930 г. е обявена амнистия за жените - емигрантки и майката се завръща в България с дъщеря си, а бащата Тодор Ангелов-Божаната остава в Белгия, където взема участие в Съпротивата и е убит (1943). След 9.ІХ.1944 г. Бъчварова заминава за Ленинград като студентка по естетика. В началото на 50-те г. става журналистка в културния отдел на в. „Работническо дело”. По-късно започва работа в киното като редакторка. Времето, в което се занимава с кино, съвпада със златните години на българското кино - седемдесетте и началото на осемдесетте години на 20 век. През 1985 г. е уволнена от Българска кинематография, но е върната на работа след протестите на младите членове на колектива. Две години по-късно я уволняват окончателно. Авторка е на книгите: “Великденска ваканция” (1963, 1986), “Веранда в планината” (1965), “Последната зима на Иван” (1966), “Литургия за Илинден. Житие на един четник” (1969, 1977, 1982), “Приключенията на Фильо и Макензен” (1980, 1982), “Земя за прицел” (1984-1989, 1993, в 3 ч. 2006), “Телеграма с много неизвестни” (1985), “Опасен чар” (1987), “По особено мъчителен начин…” (в 3 т., 2008). Сценаристка на филмите: „Опасен чар”, „На всеки километър”, „Между релсите”, “Мера според мера” и др. Последните години от живота си прекарва при дъщеря си в Бразилия, където и умира на 27 юни 2012 г.
Публикации:
Публицистика:
