МРЪКНА…

Мария Филипова-Хаджи

* * *

Мръкна… Толкова отдавна!
И слънцето забрави да се върне.
Луната дълго чака изоставена,
ала самотен облак я прегърна.

И тя заплува в чуждите обятия,
в студената прегръдка на ефира.
Звездите, като мънички разпятия,
сълзите на луната ще събират.

А аз рисувам тишина и огън.
И песен – върху сънена жарава.
Стихът ми – в пепелта заровен –
с луната тази нощ изгрява.

                    Февруари, 2002 г.
                    Австрия – Италия