Самуил Маршак

превод: Красимир Машев

В ЗАЩИТА НА ПОЕЗИЯТА

„Поезията е глупава!” Тази мисъл
е вярна, но все пак
не всеки глупак стихове е писал,
а може да си е роден глупак.

——————————

БЮРОЧОВЕК

От бюрото си е дървесина.
С него слял се е навек.
Сега то е човек наполовина.
А той - половин човек.

——————————

НА „СКЪПИТЕ” ШИВАЧИ

Ах, разбойници от камората.
Какво кроите и бичите?
Вие събличате хората,
когато ги обличате.

——————————

НАПРАЗНИ УСИЛИЯ

С пръст дълго челото си чука,
забравил заглавието на том.
Но напразно чука тука -
в един напълно празен дом.

——————————

КАК ЖИВЕЯТ КЛАСИЦИТЕ

Класиците са с класа, нали
затова са класици.
Жените им разхождат коли,
а те разхождат мъници.

——————————

ЗА ЛИТЕРАТУРАТА

Литературата, да кажем, че е вана.
И тя също има два крана.
Да се затопли, но как, господа?
Мнозина пълнят я със студена вода.

——————————

ЕПИТАФИЯ НА
ТВЪРДОГЛАВИЯ СТРАХЛИВЕЦ

Сложи пепел или прах
върху сърцето му от страх.
Но ще построиш и джамия
върху черепната му кутия!

——————————

ВРЕМЕ

Времето е време - навреме.
Много и малко е имало.
Многото не е време,
ако то е минало.

——————————

ИЗ ТРАГЕДИЯТА „КРАЛ ЛИР”

Врабецът отхрани кукувиче.
Бездомно птиче.
А то уби в нощта
приемния си баща!