Ристо Василевски

превод: Елка Няголова

ПЕПЕРУДАТА, СЪДБАТА

Пеперудата и аз
Единствено живите в стаята
Тя кръжи
около своето слънце
далече от мисълта
че е лампата на смъртта
Аз отдавна съм влязъл
в светлия кръг на времето
и няма как да намеря начин
да излекувам огъня
който гори ме отвътре
Пеперудата и аз
най-близкият на смъртта живот

ОТ РАЯ

От рая търсим рай,
затова никъде не го намираме.

Адам и Ева са имали една ябълка,
затова са наченали само един грях.

А ние в изобилието от плодове
не знаем на кой от тях да се поклоним,
та така да накажем себе си и другите.

От рая търсим рай
и така отваряме вратата към ада.

Атлантида е предупреждение
и не е паднала от небето.

Тя вече се е откъснала от Земята
и се е върнала към праначалото,
където ги няма вече градовете,
мощните народи и техните жреци,
които искаха да знаят повече за другите,
без да знаят нищо за себе си.

От рая търсим рай,
достъпно вкусвайки Око, Ухо и Ум.

Като гледаме - не виждаме,
а искаме да видим видяното от други,
сити сме от това, което на нас ни е дадено.

Влизаме във войни, водим битки,
чийто победител се знае отрано,
дори и да не стигне до бойното поле,
защото винаги идва от бъдните времена.

От рая търсим рай,
различна Светлина, Мрак и Истина,
въпреки че към тях не сме привикнали.

Не търсим приятели сред роднините в небето,
та това, което имат, да им ограбим,
при все, че не знаем какво имаме с тях.

От рая търсим рай,
а извън него търсим Смисъл, Дума и Говор.
И никога няма да ги разберем,
както не проумяхме и нашите.

От рая търсим рай,
забравили, че Отецът не би пратил Сина Си
ни да стои във ада, нито да го спасява.