Сергей Михалков

превод: Банчо Банов

БАСНЯ ЗА ЕДНО МАГАРЕ

Магарето веднъж получи пост завиден.
„Бе как така! Защо?” - се питаха навред.
Че знам ли! Важен звяр бе действал, очевидно,
и свое протеже изтикал бе напред.
Зае си длъжността Магарето веднага,
със сила и замах се развъртя добре:
н планове реди, и подписа си слага
и тича, и реве - по цял ден, без да спре.
Но - дявол взел го! - пак Магаре си остана!
Щом мръдне със уши - познава се, уви!
Уж работа кипи, а се закъса с плана!
Уж всичко е наред, а нещо не върви!
Не мина може би една година време
и то се знае, в миг въпросът бе решен:
„Другарят Дългоух от поста да се снеме!
Със друг, по-подходящ, да бъде заменен!”
А той самият - где! Навън ли! Не, не бива!
Потърсен беше пост - достоен и голям.
Разбра се: Слонът стар във пенсия отива,
Другарят Дългоух преместен беше там!

И смеят се едни, а други плачат с глас:
ами ако след туй го назначат при нас!

НАКЛЕВЕТЕНИЯТ ЗАЕК

По-подло нещо няма от наглите лъжи;
че са лъжи - лъжи са, но хайде докажи!
Подшушна се в гората, че Заекът краде.
(Не беше ясно само какво и откъде.)
Напразно Сивоушко се бранеше сърдито:
„Но от кого съм крал, бе! Кажете ми братлета!”
Защо не проверите! При мене няма скрито!”
Уви, хаби се време с проверката проклета,
а всеки има грижи и работа до гуша!
Оплакваше се Зайо, не кой да го изслуша!
Лъвът му рече строго (не беше в настроение):
„Е, да, не е приятно такова обвинение…
Ти казваш - кражба няма. Разбрахме, чухме, знаем.
Навярно дреболии си вземал уж назаем…”

И ето - само месец след оня първи слух
на Зайо всички викат: „Крадеца сивоух”!

ГОЛЯМАТА КОСТ

Един ден Враната под стряхата стоеше
и със разтворен клюн притихнала следеше
как в двора Кучето кост в лапите държи,
как хруска и гризе, и радостно ръмжи.
Поиска Враната да има кост и тя -
и като ястреб див връз песа връхлетя,
той трепна, стресна се от страх и изненада,
дордето разбере кой и отгде напада
- беж! - хукна и се скри.
А крадлата изкусна
след този подъл ход стремително се спусна
да грабне плячката…
Но тежка бе костта
и не по кройката на нейната уста -
макар че Враната изопна здрави жили,
че се преви на две, че хвърли всички
сили,
не я помръдна тя.
Уви, каква беля!…
Добре, че Враната накрая оцеля,
защото Песът с лай дотича и я хвана
и половин крило върху пръстта остана.

С възможностите си все пак съобразявай
желанията си, приятелю!… Внимавай!