Борис Андреев

Литературната 1934 година се оказа почти бедна откъм художествени продукции.

Наистина, на книжния пазар намериха място не една книга. Но тия книги са далеч от възможността да подигнат качествеността на българската книга и задоволят претенциозния вкус на нашата публика.

Всред това качествено безсилие и количествено безплодие се появи книгата на известния писател Ботьо Савов. Неговият роман „Саули Бенгана” израства като чудно красиво цвете всред литературния бурен.

И критика, и читатели посрещнаха единодушно новата художествена творба на Ботьо Савов. Рядко в живота на нашата литература е имало такова единомислие и такава безпогрешна преценка.

„Саули Бенгана” се посрещна като истинско литературно събитие. Както във всичките си работи, така и в последната, поетът остава неизменно верен на себе си и на своя идеен и художествен мироглед.

Ботьо Савов, преди всичко като човек, е непоправимо верующ. Не, разбира се, в църковния догматизъм - той е чужд на писателя, - а вярващ в доброто начало, в тайната същност на човека, което определя духовното му и творческо битие. А като художник, поетът следва строго пътя си на реалист с романтичен възторг.

„Саули Бенгана” е живот от по-висш стил. Макар и да е взел сюжета си чак от пясъците на Сахара, романът носи тежкото бреме на световните противоречия, на мировите проблеми, които се откриват с еднаква сила и в Сахара, и в Германия, и в България, и навсякъде, където има хора, където едно безправие и една духовна тъпота все още върлуват и спъват индивидуалното и колективно освобождение.

Романът е написан с неподражаемо майсторство. Стилът и фразата са като издялани от скъп мрамор. И една поетична чувственост багри с чудна свежест и топлота формите на това класическо произведение в нашата литература.

Всеки, обаче, не може да чете „Саули Бенгана”. Необходимо е една духовна предпоставка - предпоставката да станеш по-добър, по-човечен, по-чист.

Прочитането на „Саули Бенгана” носи прераждане на душата, възвръщане на вярата, раждането на жаждата за подвиг и саможертва.

„Саули Бенгана” е светлата радост на литературната 1934 год.

——————————

в. „Македонско слово”, бр. 12, 8.12.1934 г.