Георги Граматиков

Настъпилите след Освобождението дълбоки промени в стопанския, обществения и културния живот се отразяват благоприятно върху по нататъшното изграждане и развитие на град Хасково. До края на ХІХ и началото на ХХ в. почти всички съвременници, които отделят внимание на архитектурния облик на града, са единодушни, че той, макар и бавно, започва да се променя. Всички са единодушни, че улиците му са тесни, нечисти и криволичещи, задънени, в дъждовно време непроходими. Стихийното планиране и развитие на града през годините определя и начина на живот в условия, които твърде много приличат на ориенталския град.

Чаршийската улица, по която още от преди Освобождението са разположени дюкяните и занаятчийските работилници е основното ядро, около което започва да се развива новият град. В тясна връзка с тях са хановете, кафенетата, кръчмите, гостилниците, бакалниците, джамиите и мн. др. Така оформеното пазарно - чаршийско ядро обслужва града в неговата цялост и съсредоточава на едно място търговията и занаятчийското производство. То е своеобразно интегриращо място за цялото активно население, независимо от неговия народностен, религиозен или социален статус.

Тази градска част се откроява от старите махали, които са изградени преди всичко като място за живеене, не само по социалната си функция, но и по архитектурния си облик. Тя е изградена от ниски, често примитивно изградени дюкяни, чиито фасади, прозорци и др. елементи по нищо не говорят за деловата работа, която се извършва в тях. Вътрешността на дюкяните със стоката и работещите в тях, шумът, виковете, натрупаните и закачените пред работилниците занаятчийски изделия, задимените кръчми и кафенета и още ред други неща, допълват специфичния облик на пазарно-чаршийското ядро на града.

Така човек може да си представи Хасково в спомените на своите съвременници. Така го е описал в своите спомени по-късно и хасковлията Коста Арнаудов. Поради тяхната значимост и интерес към една непозната и недокументирана част от историята на Хасково, тези спомени са обнародвани през 1965 г. под заглавието “Хасково и хасковци в детските ми спомени”. Те са твърде интересни, когато описва хасковските кафенета и кръчми, които са неделима част от неговия живот в края на ХІХ и началото на ХХ в. Спомени за старата градска чаршия споделят и други съвременници.1

През площада около стария градски часовник, наречен “Ун пазар” (Брашнен пазар) минават всички улици на града. Тук се разминават и срещат всички хасковлии, тръгнали по една или друга работа. Пазарът е основното ядро, около което се развива централната част на града. В непосредствена връзка с него е чаршията - поредица от дюкяни, които съчетават в едно пространство производството и търговията със занаятчийски произведения.

Тази улица, и тези около нея са толкова колоритно описани, че когато човек чете спомените, това предизвиква ту насмешка, ту съжаление или пък учудване от условията, които предлагат те. “Улицата беше с една канавка по средата и през зимните и есенни дни се изпълваше така с кал и мръсотии, че се образуваше едно дълго, по протежение на цялата улица блато, лъскаво отгоре и примесено с най-разнообразни отпадъци, като че от дъното му извираше земно масло. За да мине човек от едната страна на другата, трябваше да скача по поставени камъчета и много често се случваше някой да затъне при тия скокове в дълбоката кал. През горещите дни на лятото всичко това се обръщаше в прах и се разнасяше в съседните улици на чаршията, които не можеха да се похвалят с някакво по-чисто състояние от тая улица”.

Впечатленията си за главната улица на Хасково Коста Арнаудов изгражда още през детските и юношеските си години, когато през летните месеци и училищната ваканция опасва традиционната синя бакалска престилка с бели кенари и ресни в долния край, за да помага в магазина и кръчмата на баща си. С годините той наблюдава тази улица с цялото й многообразие и всичко това запаметява като един съкровен спомен.

Той описва живота на тази улица, тръгвайки от изток, т. е. от “Ун пазар” и отивайки на запад към реката, описва всяка една работилница, кръчма, кафене, бакалия и т. н. Тук са разположени голямата кръчма и бакалница на Михаил Хараланов, адвокатските кантори, “дебелото дърво” - “стар и грохнал вече чинар”, бирария “Яваш - яваш”, магазина на Тодю Чакалдака, сладкарницата на Неджип Мусов, книжарницата на социалдемократа Владимир Дамянов, малките схлупени дюкяни на железари, халваджии, бозаджии, обущарници, кафенета и какво ли не още.

На тази улица и на другите около нея всеки ден човек може да наблюдава  всички събития и най -интересните личности на града, които с постъпките и поведението си не веднъж са предизвиквали различни сцени. Ако през деня те са обект на наблюдение и коментар на всички от улицата, то вечер, след като притихне животът по улиците, коментариите се пренасят в кръчмите и кафенетата. Разбира се, всяка случка или събитие си имат своите герои, които по това време не веднъж са обект на вниманието на хасковлии. Техните имена са много и така описани от автора на нашите спомени, че понякога ги оприличава човек с известните герой в българската литература.

И като допълнение към всичко това Коста Арнаудов пише: “Характерна забележителност за тогавашната чаршия бяха извънредно многото телове, свързващи почти всеки магазин с най-близкото кафене, а над самото кафене един или няколко звънци. Когато дойдеше клиент, който трябваше да бъде почерпен с кафе, излизаше търговецът или занаятчията пред магазина, дърпаше тела, завързан за звънеца над входа на кафенето, показваше се кафеджията, разгледа се на всички страни, за да види кой го вика и като разбере откъде идва сигнала, внимаваше за знаците, които му придаваше викащият го с вдигане и снемане на ръката и пр. Не след дълго идваше кафеджията или неговият чирак с табличка покрита със стъкло или без такова и поднасяше поръчаните кафета. Плащането не ставаше веднага, а когато се понаберат повече кафета, като за всеки случай кафеджията получаваше само едно картонче с печата на търговеца”.

След Освобождението, в края на ХIХ и началото на ХХ в., не само в Хасково се извършват значителни изменения и в традиционната система от обществени заведения. В резултат на бързите процеси на диференциация, макар и да се запазват като форма, те по-често обслужват все по-ниските социални категории. Добър пример в това отношение е развитието при новите условия на хановете. Те все по-бързо и по-ясно се превръщат в заведения, които поради невзискателност и примитивна уредба обслужват най-низшите в социалната стълбица слоеве.

По това време в Хасково съществуват няколко хана. Обикновено в тях има кръчма с гостилница и бакалница, кафене или кръчма с бръснарница, халваджийница и бозаджийница и т. н. Но най-интересен е т. н. Юглюклиев хан, който е около “Ун пазар” и е настрана от главната улица. Това е стара разнебитена постройка на два етажа, на чийто партер има кафене и кръчма. За тази кръчма Коста Арнаудов е запазил едно много интересно събитие, което разказва с интерес.

“Наш хасковец бе наел тази кръчма и за да привлече повече посетители, особено такива, които не държаха много на тогавашното обществено мнение, нито пък се интересуваха от поддържане равновесие със съпругите си, бе уловил оркестър с певачка и танцьорка. В тази кръчма за разлика от другите бяха спуснати на прозорците и вратата тъмни пердета за повече дискретност и за пресичане на любопитни погледи на случайни минувачи. Минеше ли се оттам, чуваше се думкане на тъпан и мелодии от цигулки, звън на зильове (метални кастанети или дайре б. а.), лек тропот върху дъските на специалния подиум и от време на време едно проточено “Еллааа”.

Когато се отвореше вратата, за да влезе някой нов мераклия или някой пропаднал синковец, вътре гъмжеше от файтонджии, по-заможни цигани и какви ли не невзрачни личности всред гъст цигарен дим. На подиума се виждаше млада жена в тънко силно опънато по бедрата трико, с атлазени гащета, обшити с лъскави пулчета и бюст, силно изтеглен напред в атлаз и пулчета.

Превива се танцьорката, кърши снага в ритъм с тъпана и цигулките, като риба току що извадена на суша, а публиката вперила жадни погледи и във възторг от гьобеците, вдига чаши с мастика, бира, вино и др.

От време на време се чува някой да възкликне с обичайното “Оохбабачкооо!”, а вън отрудени занаятчии, дребни търговци, работници и случайни минувачи, много от които току що затворили своите работилници и магазини, поспрат се, поослушат се, помъчат се да погледнат през някоя пролука на пердетата и като не могат да намерят такава, а не им се чака да се отвори вратата, за да зърнат през нея, запитат други дремещи наоколо любопитни: “Какво има?” Обикновено получаваха отговора - “Ширфантии” е докарал пак нашия”. Цъкне с език тогавашният порядъчен и почтен гражданин, наведе глава и отмине”.

Интересно е и това което се предлага в хасковските кръчми. “Какви вина, бели маврудови се поднасяха…, които винаги се предшестваха и следваха от най-разнообразни от пиперлии, по-пиперлии мезета. Ако кръчмарят не разполагаше с нещо по-специално и привлекателно, то не след много време вратата на кръчмата ще се отвори, за да се яви в дълга престилка окачена през врата, джигерджията с пълна калайдисана тава с жигерчета, пълнени сплини (далак б. а.), мумици и най-разнообразни дреболии според сезона, приготвени с люти чушки, пипер и др. Поднесе ти  желаното количество придружено с чейрече хляб, опиташ сплината на вкус, затлее ти езикът, загасиш го с чаша от един юз вино, пак хапнеш, пак загасиш и ако през това време в кръчмата пристигне Кендигизеля (известен хасковлия б. а.) и почне да свири на булгарийката и запее някоя народна, ето ти че си поръчал и третия юз вино”.

Не по-малко интересни са наблюденията и спомените на Коста Арнаудов от магазина и кръчмата на баща му, непосредствено в центъра на чаршията. Тя е от онези кръчми в града, която се премества от българската махала около църквата “Св. Богородица”  заедно със своята клиентела. А това е онази част от хасковското общество, която преди всичко се вълнува и участва в политически и други спорове. “Тази кръчма не бе нещо повече от другите тогавашни кръчми с бакалница в нея. Може би поради централното си разположение, тя прибра в себе си голяма част от интелигенцията от онова време, а край нея и всички, които по някаква причина посещаваха града ни.

Тук често се виждаха разни инспектори от централната власт, политически величия, предизборни агитатори (представители на доста многото тогавашни партии), а не рядко и изпратени принудително неприятни за властта размирници от София…

За някаква по-луксозна мебелировка в тази кръчма и дума не можеше да става, дори липсваха столове с подпиралки и маси край тях. Тяхната роля изпълняваха тогавашните изработени в затвора ниски четирикраки столчета с изплетено от саз седло. Върху тези столчета, пред всеки двама клиенти се слагаха тенекиени таблички с пожеланите питиета и мезета. Така в кръг из кръчмата се нареждаха клиентите, за да си говорят или спорят на една обща тема. През това време, ние децата снабдени с еднолитрови стъкла с чучурче ходехме около столчетата, доливахме празните чаши или ги отнасяхме  до тезгяха…”

Една от важните култови сгради в чаршията на Хасково е централната джамия. Тя е свързана с пазарно - чаршийското ядро още с възникването на тази част на града, където отсядат турците. Тя е важен обединяващ център на етническата и социалната обособеност и толерантност в тази част на града. Тя изпълнява, заедно с още две джамии, функцията и на централно образуващо ядро. Това е ядрото, във и около което протича почти целият производствен и обществен живот, наследен от Възраждането и доразвит в новите условия при изграждането на града.

Така тази част както по устройство, така и по облика си започва да се променя бавно, но все още запазва почти изцяло доосвобожденския си лик. До джамията с изградената с много курни чешма, наречена “Шалдарвана”, малки едноетажни дюкяни с кепенци, където работят тенекеджии, папукчии, ахтари, абаджии и други, които са правоверни мюселмани, а  от северната страна на джамията се намира “Бунак кафеси” - “Кафене на бунаците”.

Описанието на това кафене е доста емоционално. Ако се опитам да го преразкажа, ще изгубя всичко онова, което ни внушава авторът, за да можем да усетим неговата атмосфера. Затова ще го цитирам точно и вярвам, че читателят няма да бъде разочарован.

„Кафенето бе точно срещу главния вход на джамията. . . Там се събираше елитът на правоверните мюсюлмани и техните български приятели, в по-напреднала възраст, закоравели привърженици на отживели традиции и противници на новите веяния в живота…

Там в това кафене се събираха и турците, които чрез набрани или наследени средства бяха осигурили съществуването си за старини и сега следяха само Байрама, Рамазана  с всичката им строгост по отношение на гладуване, премереност и хаирлък. Там се събираха и ония, които за хаир бяха построили някъде кладенец, чешма, мостче и пр. и над чиито гробове ще бъдат поставени по-големи камъни от мрамор с характерната топка като чалма с тюрбан.

Самото кафене бе по-ниско от улицата. В него се влизаше по едно или две стъпала. Еднометрова широка пътечка водеше до дъното на кафенето, където бе построен оджакът. На масичката до него бяха наредени бакърени и тенекиени джезвета от разни големини, кафени чашки (филджани) без клупчета, някои от които доста големи, кутия за кафето и келлешекеря (захар на бучки). Върху заритата жар на оджака се виждаше четвъртит тенекиен гюм за врящата вода, а на земята голяма не гледжосана стомна с вода, запушена с дървена тапа или царевичен чокар. Край стената стоеше еднометрово обло желязо с топка в единия край - чукалото за кафето. Пред входната врата на самата улица като страж бе изправен каменният хаван, в който се чукаше кафето, пресявано след това през ситно сито. Наред с всички тези тогавашни кафеджийски прибори, изправен гърбом към широките нарове, стоеше кафеджията, вперил поглед в наредените няколко джезвета до половината зарити в топлата пепел и жар, да не би някое да кипне и изтече най-същественото - кюпика (каймака).

Нарът в това кафене беше около четири метра широк и дълъг около десетина метра, застлан с хасъри. Кафенето се отваряше в ранни зори. Дойде кафеджията, запали кандилцето, а по-късно газената лампа, разрови оджака, поизмете входа и хасърите и зачака “дертлии”. Не мине много време и отдалече се чуе тютюнджийската кашлица на стар турчин. Петли в чаршията нямаше тогава. Дертлиите бяха първите вестители на зората. Тропне се вратата, тегли му агата едно бухане, придружено със задавен глас и каже традиционното: “Сабъх хаир-олсун, хайде берекетлиолла”. Поклони се кафеджията, придвижи ръката си на пресечки от корема до челото си и му отговори: “Буйрунус, Халил ага, буйрунус”.

Качи се Халил ага на кьошка, скръсти краката си, бръкне в пояса си да извади пунгията си със ситен като кадаиф нарязан тютюн и като завие дебела цигара, напипа в пояса си дългото цигаре с жълта кехлибарена топка накрая и забучи цигарата в него. А в това време кафеджията с дългия си дилаф му вече поднася въгленче от оджака. Но ако агата е от ония, които искат да се похвалят с превъзходния си чакмак и прахан, кафеджията изчаква да се запали праханта, за да му рече “Ашколсун аа, бирдентотту” (Браво, изведнъж хвана). След тази обичайна церемония, върху табличка в голям без клуп филджан кафеджията ще донесе готовото вече “аз шекерлия” (с малко захар) кафе. Ще прихване агата горната страна на филджана с двата пръста, а с другата ръка ще приповдигне краищата на подстриганите си мустаци и ще му дръпне едно сърбане, което се чува чак на улицата.

По-късно, след като агата е изпил вече и второто си кафе и въздухът в кафенето е добил вид на леко паднала мъгла, заприиждат по същия начин и посрещани със същите реверанси от кафеджията и други аги от салтанлия по-салтанлии с широки пояси, с дълги сребърни верижки, окачени през врата им или закачени на специална игличка на черната риза. Тези синджири, украсени с висулки от разноцветни ситни мъниста (синци), висяха почти до долната част на пояса, а в него бе пъхнат доста голям капаклия турски часовник от сребро с прикачено към веригата малко ключе за навиване.

Докато се зазореше, всички почти места върху хасърите се заемаха. Въздухът ставаше толкова сгъстен от тютюневия дим, че ако някой като мене любопитен младеж - непушач проникнеше в кафенето, бързо го напускаше с просълзени очи.

Имаше и други кафенета из чаршията, които се отваряха много рано преди зори и в тях прииждаха не малко клиенти, от които голяма част бяха стари хора - търговци, занаятчии и др. И аз, като много сегашни млади хора, бих запитал защо е било необходимо да се отива толкова рано в тези кафенета, когато преспокойно същите посетители биха могли да изпият сутрешното си кафе по домовете си?

Трябваше да минат много години оттогава и когато старостта почна да почуква и на моята врата и когато сънят на хората от тая възраст завършва в първите часове след полунощ и леглото става в тези часове вече много твърдо и мускулите не могат да търпят повече лежане, разбрах, че тези рано отваряни кафенета са задоволявали една голяма необходимост на тия възрастни хора.

…И тогава дядото намята кюркя, напуща дома и се отправя за кафенето. . Кафенето е задимено, кафеджията отдавна е стъкнал огъня и поднася азшекерлиите (с малко захар) кафета…” От северната страна на джамията е „Бунак кафеси” (Кафе на бунаците).2

Кафенетата и кръчмите които описва в своите спомени Коста Арнаудов са от края на ХIХ и началото на ХХ в. По това време - 1905 г. в града са регистрирани 59 питейни заведения, които са разпределени от общинските власти по разряди. Така в първи разряд, където качеството на обслужването е най-добро са само 2 заведения, във втори разряд са 12 и 45 са в трети разряд, където обслужването е на най-ниско ниво. По-късно, след войните техният брой  се променя с увеличаване населението на града, и промените които се извършват в стопанския му живот. От обществените заведения нараства броя най-вече на хасковските кръчми. През 20-те години в Хасково са регистрирани, 26 кръчмари. Не по-малко са и кафенетата. Почти всички носят доста атрактивни имена и собствениците когато имат възможност ги рекламират в местните вестници. Така например в кафене „Наслада” „всеки може да намери чисто натурално кафе и чай, при абсолютна тишина и уютност”.В града работят през годините още кафенета „Дан Колов”, „Приятна почивка”, „Елит”, аперитив „Венеция” и др. И още редица други.

По традиция, още преди Освобождението кръчмарите и бакалите празнуват патронният си празник - денят на Св. Трифон - 1 февруари. По спомени на стар хасковлия, кръчмари и бакали при едно празнуване вземат решение, да се съберат средства и да се построи параклис на „Ямача”, наречен „Св. Спас”. Със събраните пари през 1907 г. се построява параклиса и от тогава кръчмарите започват да празнуват като свои празник „Св. Спас”, като всяка година в деня на празника, тук се организира местен събор.

Кръчмите и кафенетата са обединени в професионално кръчмарско сдружение. През 1924 г. то издава  “Апел към всички неорганизирани при “Кръчмарското сдружение” - дребни кръчмари от град Хасково”. Група кръчмари се събират и обсъждат необходимостта от едно професионално сдружение, което да защитава интересите им. Според учредителите, сдружението има за цел: „ Да апелира към Вас за подкрепата Ви, като всички до един се проникнете от съзнанието за необходимостта от едно такова кръчмарско сдружение.; Да запази интересите на своите членове по отношение на клиентите си и тия на търговеца, като към първите (консуматорите си) прекрати всякакъв кредит, т. е. тури край на всякаква вересия, които са истинско зло и съсипия за дребния кръчмар; Да направи по-лек начин плащането - изобщо търговските си сметки с доставчиците си; Да запише за членове всички кръчмари в града ни, които при първото събрание изберат настоятелство, което да изработи устав на това сдружение. Апелираме към всички колеги от града да ни подкрепят в това дело, което дело е тяхно, като се запишат за членове на това сдружение.

Ние сме във възторг от тая идея и одобрявайки я напълно, извикваме: “Да живее новото сдружение! Хвала на инициаторите!” - пожелавайки ползотворна дейност в тая мярка, безспорно ще бъде задоволен и продавача и консуматора, с една реч и вълкът сит и агнето цяло. Нали докторът е казал, че всеки трябва да пие с мярка и то пешин парите?” 3

Покрай кафенетата и кръчмите на особено внимание са гостилниците (ахчийниците), като 6  са регистрирани през 20-те години. Те заемат полагаемото им се място сред схлупените дюкянчета, но миризмата която се разнася наоколо привлича много от гражданите и гостите на града. Миризмата на печени агнета или ярета, когато се отворят кепенците, се разнася най-силно. Почти всички гостилници са строени и поддържани по-чисто, отколкото дюкяните. Приготвените ястия в калайдисани тенджери с капаци, които всеки клиент може да повдигне и да види какво има в тях, са наредени върху специален оджак, за да се поддържат топли. Тук е поставена и голяма калайдисана тава с опеченото агнешко, от което може да си поръча всеки.

Привечер гостилничарите изкарват пред заведението си мангали, поставени върху маси, които задимяват улиците от мириса на печени кебапчета, шишчета и агнешки дреболии. По наредените маси покрай улицата насядали клиенти правят на висок глас поръчки на чираците, които ги обслужват. Шумът по улицата е неописуем, когато от минарето на близката джамия, окичено с многобройни кандилца, ходжата приканва за молитва правоверните мюсюлмани. Гледка, която повече  прилича на улиците от Ориента. През 20-те години се споделя идеята за откриването и на вегетарианска гостилница.

Най-многобройни в града са бакалите - повече от 36 през 20-те години. Бакалниците са пръснати не само по главната улица, но и в малките квартални улички. Разбира се, тези в централната чаршия са с най-много и разнообразна стока и с най-много клиенти. В пазарни дни, за да привлекат  повече клиенти и да направят по-голям „алъш - вериш” се слагат на открито по тротоарите големи маси, върху които се продава, особено в подходящия сезон риба от р. Марица или внесена от Цариград и Гърция.

Скумрия, паламуд, турук, змиорки, скариди, миди, сом, шаран, калкан и най-разнообразна беломорска риба можеш да видиш по тези маси. До тях обикновено бакалите слагат голям мангал с дървени въглища и скара, върху която всеки купувач може да си изпече купената риба. И всеки купил  от съседната фурна топла франзела, разцепва я на две и слага опечената риба, полива я с дървено масло, сяда на масата, поръчва си един юз - шише с дълга шия от 320 гр. маврудово вино и след като задоволи апетита си напуска бакалницата.

Но не само рибата се продава в изобилие. Почти във всеки бакалски дюкян по време на великденските пости, а и през останалите дни се продава тарама - хайвер, внесен от Русия. Нещо обикновено е селянин дошъл в града на пазар  да си купи един - два килограма. Щука, хайвер на едри зърна в тенекии, най-разнообразни гръцки или испански сардини в зехтин, както и в малки качета каква ли не гръцка риба с дразнеща миризма привлича клиентите. Бакалските дюкяни имат винаги мириса на тези деликатеси и е приятно на човек да влезе в тях, където мебелировката е твърде оскъдна и остаряла. Черният хайвер и той не липсва на хасковския пазар, въпреки високата си цена. Изсушени чирози от Созопол, изсушен и осолен октопод в кошове, големи солени шарани, разцепени на две и наредени на стиф - купчина в дните преди Никулден, се купуват от всички семейства на града и селата поради традицията на този ден да се яде риба. Пастърма кемик - овча и паля - говежда, суджуци, изсушени от тлъсти коталачета - малачета, кайзер пастърма, тлъсти овчи саздърми се продават в бакалниците. Полски и балкански кашкавал със специфичната си сладост и естествена мазнина, сирене в толуми, ахчекатък - прекрасен и мазен, овче мляко има в изобилие. В ранни зори улиците кънтят от продавачи, носещи го в по два калайдисани бакъра на кобилица през рамото. По-малки живи прасенца за клане  се продават през зимата. През дните на Великден и Сирница по улиците се разстилат хасъри - рогозки, където се предлагат различни лакомства и най-вече халва, сусамлийки и вкусни гевреци. Ябълки, круши и други плодове се предлагат по-малко на пазара, но портокали, лимони, мандарини, рошкови, мушмули, стафиди, леблебии и леблебли шекер, сушени гръцки кайсии има достатъчно и най-вече по празниците

В бакалниците обслужването е примитивно. Олиото се точи от варел в специално изработени медни съдове със заострени дъна, които са поставени в дървени поставки, за да са устойчиви. С помощта на ламаринено канче с дълга дръжка и обем от 1 литър се гребе и налива в стъкленото шише на купувача. По-късно олиото започва да се точи от варела с помощта на ръчна помпа. Сиренето се изважда от каца, а захарта, солта, пиперът и брашното са насипани в дървени сандъци или в чували, от които се загребват с дървена или тенекиена лопатка и се пълнят в хартиени кесии. Пакетирана стока почти няма.

Почти всички бакалници в града се помещават в схлупени постройки, без дъсчен под, с джамлък - прозорци с кепенци срещу злоупотреби. От вратата до тезгяха пръстеният под с годините е толкова отъпкан, че е добил формата на корито, а през зимата се изпълва с кал, внесен от улицата. А зад тезгяха собственикът на бакалията, препасан с традиционната синя престилка с бели кенари в долния и край и с ресни под тях, стои от ранни зори до късна вечер, за да обслужва клиентите си. Работно време по часове няма. Да се изброят всички видове стока, които се продават във всяка една бакалия е трудна работа. За ред и прегледност и излагане на стоките пред купувачите и дума не може да става. Само той знае има ли я в бакалията търсената стока и къде се намира. До каква степен цари безпорядък в една от бакалиите на града, съвременникът Коста Арнаудов описва интересен случай.

В един момент на пазара липсва захар. Дошло на ум на един от бакалите, че навремето е купил един сандък с рязана - на бучки захар. Дълго време върху сандъка със захар нареждал друга стока и когато трябва да го открие, го търси и намира. Отваря и го намира празен. С времето мишките прегризали  дъното и изяли захарта. Нямаме коментар за състоянието на бакалниците по онова време.

Бакалите набавят своята стока от различни производители с посредничеството на търговци. Много от стоките се произвеждат в града. Така например в един от старите ханове в близост до църквата „Св. Архангели Михаил и Гавраил” по улица „Цар Освободител”, преустроен след Освобождението е превърнат в голяма работилница за суджуци и пастърми, където производството е по примитивен начин. Върху огромни дървени кютюци със сатъри се кълца месото на кайма и след омесването й с необходимите подправки се меси в големи корита. Така сместа се пълни на ръка и се тъпче в животински черва с помощта на тенекиена фуния. В двора на месарницата на големи дълги дървени прътове - саръци се сушат суджуците. Тук се приготвя и говежда и овча пастърма.

Сериозни неприятности на бакалите създава през деня изобилието от мухи, които се развъждат от нечистотиите по улиците. Освен чрез прогонването им от дюкяна с кърпи при отворени прозорци, бакалите окачват и книжни ленти за да могат да полепнат върху тях мухите. Но всичко това е временно, защото през отворената врата отново нахлуват нови мухи. Особено в магазините за риба, местни продукти, касапниците и др., където картината е по-страшна. Чувалите със захар също привлича мухите. Те задължително се покриват с бели платна, а теловете и въжетата, с които са провесени газените лампи са осветление, са натрупани от мръсотията на мухите. Още по-лошо е състоянието на рибарниците в някои от магазините, където през деня се донася риба от р. Марица, обвита във върбови клони с листа. Мухите, които се натрупват върху обвитата риба, приличат на рояк пчели, захванати на клон при роенето. Не по-малко проблеми създават мишките.4

При новите обществено икономически условия бакалниците променят своя облик и все повече отговарят на съвременните изисквания. Така например с изграждането на новата кланица и градски хали, които са оборудвани с хладилни инсталации, месо в обикновените бакалници вече не се продава. Месо се продава само в новоизградените градски хали, където щандовете за месо са над 15, като всеки щанд се обслужва от продавач - месар или касапин. Месото се окачва на големи ченгели и клиентът показва своите предпочитания.

За да се спазва необходимата чистота в хасковските обществени заведения, общината натоварва с това задължение общинския лекар. Той следи за хигиената и по улиците, но най-вече за тази в бакалниците за хранителни стоки. Лекарят не е злоблив човек, а само предупреждава собствениците на бакалски дюкяни да изискват от своите чираци да спазват по-стриктно  чистотата в бакалията и на улицата пред нея. През 1925 г. кметът Бардучков издава заповед относно поддържането на чистотата на града. В нея специално място е отделено на чистотата на заведенията в обслужващата сфера. „Всички кръчмари, гостилничари, хотелджии, ханджии, кебапчии, хлебари и всички други продавачи, също бръснарите, кафеджиите се задължават да поддържат най-голяма чистота в заведенията си…. Месарниците да се държат в най-голяма чистота, месарите да не изхвърлят кокали и други непотребни или замърсени части от добитъка около месопродавниците, както и в коритото на реката”.

Халваджийниците и бозаджийниците имат също своето място в градската чаршия, където произвеждат и продават стоката си. Хасково е център на преработката на сусам за шарлан и тахан. Този занаят е известен  под името яхнаджийство. От семето на сусама се произвеждат лакомства, наречени сусамки, а от тахана - сусамена халва. През 20-те години в Хасково работят 6 халваджийници, като повечето от производителите са турци.  Халваджийниците са устроени по цариградски образец. Халвата, баклавата и бозата, които също се приготвят тук, са едни от най-търсените сладкарски изделия. Изключително вкусна е ситнозърнестата халва, а бозата я произвеждат от просо. Всеки халваджия и бозаджия, освен че продава стоките си в дюкяна, я разнася в стомни, гюмове и табли на главата си из целия град, огласяйки  улиците с викове - халва,  боза, сладка, кисела. Тази продажба е  най-много  през великденските пости, особено бозата, която много семейства купуват и надробена с хляб вечерят. Всеки може да поръча през деня стомничка с боза при бозаджията и тя да му бъде доставена в къщи в определения час. Стомничките, в които се доставя боза са негледжосани и с извит отвор- чучур.

Бозаджиите са обединени в еснаф който има установени правила и норми, които се спазват задължително от всички. През 20-те години според изискванията на финансовите власти, те трябва да се снабдят с нови регламентирани от закона нови мерки и теглилки, между които и кантар от 70 - 80 кг. и шиник. Тежкото състояние на занаята, липсата на други източници за приходи, принуждава еснафът да изпрати жалба до министъра на финансите като се оплаква, че са изправени пред разорение и фалит вследствие тежките данъци и вземания, наемите, общата криза и скъпотията в страната. Молят министъра да отмени наредбата всеки бозаджия да притежава голям кантар и шиник, защото не ги използват в тяхното производство, а покупката им ще влоши още повече тяхното финансовото състояние.

В халваджийниците и бозаджийниците се продават и други лакомства, които се предлагат и от амбулантни търговци по сергиите на улиците. Тук човек може да си купи халва, семки, боза, сладолед, локум, страгали, сиропи и др. Нормално е някои от фурнаджиите на някои ъгъл в чаршията, скръстил крака по турски, да пържи мекици и да ги нанизва на тънки пръчици.

Не по-малко значими са и фурнаджиите в живота на града. „Да ядеш бюрек и банички, пише един съвременник, пръстите си да оближеш. А великденските гевреци и специалните дълги големи симиди? Едва ли другаде такава стока да се топи в устата можеше да се намери.” На пазара всеки ден фурнаджиите предлагат още различни краваи и халки, вкусни милинки. На големи табли те предлагат „всички чешити на тестеното фурнаджийско производство”.

При новите обществено-политически условия след Освобождението до 20-те години на ХХ в. бакалите продължават традициите на бакалския еснаф, като техен патрон и закрилник продължава да е Св. Никола. По стара традиция на Никулден в Хасково бакалският еснаф, който е един от най-многочислените в деня на празника със семействата си, калфите и чираците отиват на църква. В църквата „Св. Богородица” се отслужва молебен за здравето и дълголетието на еснафа. След църква еснафът, семействата им, калфите и чираците, водени от духова музика се отправят към градската градина, където се дава обяд. От градината цялото множество се отправя начело с музиката към къщите на известни хасковски търговци, за да ги поздравят. След това множество се отправят към площада пред градския часовник, където се извиват хора начело с еснафското знаме.

Съзнавайки ролята на читалище „Заря” за културния живот в града, бакалският еснаф вследствие на промените в българския стопански живот, прераснал в кооперативно сдружение  през 1932 г. дарява 2000 лв. на читалището. Това не остава незабелязано от хасковската общественост, която се отнася с необходимото внимание към този акт.

И други еснафи, влели се в търговското кооперативно сдружение, по примера на бакалския еснаф продължават да се спазват почти всички традиции,  като има и нововъведения. Пак на Никулден всички магазини, кръчми и кафенета са затворени и обкичени със знамена. Търговското сдружение организира тържествена празнична божествена служба в църквата „Св. Богородица”, като до църквата се отива организирано, със знамето на сдружението и с военна духова музика. След църковната служба цялото множество от търговци манифестира по улиците на града и се отправя към площада, за да се поднесе венец пред Паметника на загиналите за свободата на България. След необходимите церемонии, в сградата на градския театър се провежда тържествено събрание, поднасят се приветствия, след което следват народни тържества.5

Интересна форма на битуване години наред при разнасяне и продажба на кафе в чаршията е разплащането. На всички еснафски дюкяни, които поръчват кафе, кафеджията го доставя с помощта на специални табли. Кафето не се плаща веднага, а кафеджията отбелязва с тебешир от вътрешната страна на вратата на дюкяна една чертичка за всяко доставено кафе. Като се съберат определен брой чертички, кафеджията ги преброява и си получава необходимото заплащане. Едно кафе в началото на ХХ в. е 5 стотинки.

Почти същото заплащане става и на бозаджиите, които разнасят боза в стомни по домовете или пък наливат необходимото количество в съд, предоставен от домакинята. От вътрешната страна на входната врата с тебешир с отбелязва за всеки литър боза по една чертичка и когато се съберат достатъчно чертички се заплаща за всеки литър по 10 стотинки. И продавачи и купувачи си имат доверие. За измама не може и да се говори.

Интересна форма на заплащане е тази на доставчиците на овче мляко. Тук сметките се водят на дърво, наречено четеля. Това е, дебело колкото пръста на ръката, дълго 25 - 30 см., разцепено на две половини. Едното парче с малка дръжка остава на продавача, а на купувача се дава по-късото парче без дръжка. Така всеки пази тези парчета и при продажба продавачът събира двете парчета - четели и с нож прави резка - гидиче. Всяко гидиче е равно на 1 л. мляко, а половин гидиче - половин литър мляко. При изпълването на четелята с гидичета, двете се равняват едно с друго и се преброяват. След разплащането четелята се счупва и се започва нова. По същия начин става разплащането и с пекарите на домашен хляб. При продажбата на платна, аби и др. тъкани мерната единица е лакът, след което се въвежда ендезето и метъра. При теглилките мерната единица е старата ока, която се равнява на 1200 грама, която се заменя от килограма.

От обществените заведения, които обслужват населението са и  бръснарниците. Те не са многобройни и по-рядко посещавани обществени заведения по главната улица и пресечките около нея. Макар със своята скромна обстановка те са място, където човек докато чака да го обслужат, а бръснарят задоволява любопитството на клиентите с най-разнообразни новини и събития през седмицата, случили се в града. На един от тези хасковски бръснари не случайно му слагат прякора „Фукара газета”, което в буквален превод ще рече - Беден вестникар. Всяка бръснарница се рекламира с желязна табела и закачено малко легенче - емблема на бръснарите. Хасковлии обичат да се бръснат един път в седмицата, а още по-рядко се подстригват. През първото десетилетие на ХХ в. в града продължава да съществува турска бръснарска чаршия, където отварят веченови бръснарници хасковските граждани.

При бръснене и стригане по желание на клиента главата се мие с топла вода и сапун и като парфюм се използва „гюлсуу” - розова вода. В бръснарския салон, окачено на връв, спуснато от тавана виси калайдисано бакърче с кранче на дъното, където се налива гореща вода. Бакърен леген, пригоден за да може да се слага под шията, се държи от клиента, докато бръснарят насапунисва главата и я измива върху легена. Бръснарите са и своеобразни народни лечители. Във всяка бръснарница има няколко буркана пълни с вода, а в нея  пиявици, поставени на малка масичка в един от ъглите на бръснарницата, които се купуват от болни, за да се лекуват чрез „пускане на кръв”. Има и бръснарници, където се практикува „зъболекарският” занаят. С помощта на клещи (керпедени) със съгласието на болния, увреденият зъб се изважда без каквато и да било упойка.

По-късно, през 20-те и 30-те години в града се отварят много нови бръснарници, модерно обзаведени. Някои от тях носят интересни и предизвикващи усмивка имена, като „Фигаро”, „Лека ръка”, „Хубост”, “Хигия”, „Прелест”, „Диана”, „Лебед”, „Венера” и др. Почти всички бръснари и фризьори за завършили курсове при известни майстори в страната, или курсове които периодично урежда Пловдивската търговска индустриална камара. Всичките бръснари имат свидетелства за правото да упражняват професията си и членуват в съответното професионално браншово сдружение. През 1933 г. в града работят 15 бръснарско-фризьорски салона. 6

С промяната на условията за живот, с развитието на града в стопанско и културно отношение, с нарастването и високите изисквания на хасковското гражданство за модерно обслужване във всички обществени заведения, в бита и културата на града, през годините променят своя облик и начин на обслужване не само бръснарниците, но и кафенетата, кръчмите, бирариите, гостилниците,  бакалиите, хотелите и др.

Съществуващите дълги години след Освобождението и първите десетилетия на ХХ в. обществени заведения в стари неугледни дюкяни, с преобладаващ остарял стил на обслужване задоволява широките и непретенциозните слоеве от населението. Голяма част от хасковското общество в съответствие със своята патриархалност, ограниченията и затвореността си е чуждо на почти всички заведения за увеселение или развлечения, с изключение на кафенето или кръчмата. Последните макар и да битуват в живота на града, са недостатъчни през следващите години, за да отговарят на новите социални отношения.

Възникването на нови, непознати дотогава обществени заведения е една от характерните черти при формирането и изграждането на новия град. Пример в това отношение е замяната на старите ханове, които постепенно започват да отмират в живота на града, за да се появят хотелите. Все още в запазените отчасти ханове основните посетители са селяни, дошли с колите си в града, наемни работници и занаятчии - гурбетчии. Продължава да приема клиенти Юглюклиевият хан, който в началото на ХХ в. е една разнебитена постройка, на два етажа, като в партерната част са разположени кафенето и кръчмата, Каймакчиевият хан с голям двор, Стойновият хан в близост до църквата „Св. Богородица”, Кел Пасковият хан  и др. Както си спомня Коста Арнаудов, „В тия години градът бе пълен с ханища за добитък и хора”. През 20-те години все още в града има трима души ханджии.

В края на ХІХ и началото на ХХ в. в централното градско ядро започват да се строят хотели, наречени „Южна България”, „Батемберг”, „Марица”, „Централ”, „Комерсиал”, малко по-късно „Цар Борис”  и др., които задоволяват порасналите изисквания на гостите на града. Като форма те се отличават от хановете по принципа на обслужването, където пътникът намира  добри условия за неговото удобство. Така например през 1899 г. в града отваря врати новият хотел „Батемберг”, който предлага на клиентите си „бърза прислуга, чисти кревати и прекрасна градина с кафене. Зданието, гдето се помещава хотела е ново и масивно и при най-хигиенични условия построено”. През 1909 г. старият хотел „Южна България” в центъра на града, срещу градския часовник е  ремонтиран основно, за да отговори на порасналите изисквания на клиентите. Снабден с нова мебелировка, той поднася на клиентите си, забележете, чисти чаршафи в тяхно присъствие, тишина и чистота. Особено богат асортимент предлага бюфетът, а ресторантът приготвя най-вкусните ястия на приемливи цени. През 1911 г. хотел „Марица” е с нова гостилница, където може да бъде задоволен всеки клиент. Всеки ден тук може да се намерят пресни ястия от говеждо, овнешко и от дивеч месо, като собственикът е уверен, че всеки ще бъде задоволен, стига да посети гостилницата. Старото турско наименование „ахчийница” вече е заменено с новото - гостилница.

В централната част на града в началото на 1927 г. се открива хотел и хан „Марица” на Димитър Гочев и Паско Оцетаров, „където гостите ще намерят всички удобства за себе си, колата и добитъка, с кръчма и гостилница”. Този случай е може би последният опит в града да се съживи дейността на старите ханове при променените условия на живот и едва ли ханът е просъществувал дълго време. Но собственикът вероятно добре е разбирал този проблем и затова заедно с хана има и хотел и традиционните към него кръчма и гостилница.

Към новоизградените хотели собствениците задължително откриват бирария, кафене, кръчма или ресторант. Така бирарията под хотел „Търговски” предлага „най-фини напитки, прясна бира и закуски на скара”. Кафенето под хотел „Централ” предлага прясно мляко за закуска, кафе, чай, табли и карти за игра, билярд. А хотел „Балкан” е комфортно мебелиран, като се спазва „небивала чистота, пълна тишина и строга фамилиарност”. Това обещава стопанинът на хотела Захария Мавров, който лично смята да контролира да се спазват необходимите условия.

През годините, с промяната на социално-икономическите и обществени условия на живот, започва постепенно да се подменят всички обществени заведения, отговарящи на съвременния бит и култура, характерен за големите български градове. Да не забравяме и нарасналите културни и естетически изисквания на хасковлии. Не веднъж общината прави ревизия, като целта е да се подобри хигиената, да се следи за скъпите такси в хотелите и присъствието на леки жени в тях. При нарушаване изискванията на общината се съставят актове.

В града още в края на ХIX и началото на ХХ в., наред с хановете и хотелите има и публичен дом. Той е на мястото на днешната модерна сграда „Двадесет и първи век” и е едноетажна голяма сграда с много стаи и голяма приемна зала, заобиколена с високи каменни зидове. По-късно, когато със закон са забранени публичните домове, сградата се използва от общината и на това място са построени халите. През 1912 г. срещу съществуването на публичен дом в града застава един от местните вестници, който на своите страници апелира за неговото премахване, като го нарича „социално зло”.7

Преустройството на всички обществени заведения в модерни за времето си, порасналото самочувствие на техните собственици и разбирането им, че трябва да се рекламира дейността им и качеството на обслужване, ги кара почти всекидневно да използват страниците на местните вестници, за да ги рекламират, и то винаги на първата страница на вестниците. Примерите са толкова много, че е трудно да ги представим в нашата книга. Те са твърде интересни. Съдържанието на някои от тях предизвиква у читателя усмивка, предизвикана от наивността на рекламата. Собственикът е уверен, че това е най-добрата реклама и не на последно място, че заслужава особено внимание.

През 1926 г. „в бирария „Комерсиал” започва да се точи прочутото прошеково пиво „Салватор” и екстра пазарджишко вино при винаги пресни закуски на скара. Напред към „Комерсиал”. С почит: Коста Фъркачев. Още една реклама. Все още в съществуващия „Хан и кръчмарница „Капитан Джуров” се точат отлични питиета при добри мезета. Шишенце мастика 4 левчета. Чистота образцова. Цени достъпни”. Пивниците „Дамят” и „Трезвей” канят своите клиенти на добри питиета и вкусни мезета. Бирарията  и градината „Ак бунар” пък е преименувана в „Тирол”, а собственикът й години наред практикува в първостепенни салони в София и в няколко европейски страни. Тук се точи най-реномираното пиво „Галата” и се предлагат първокачествени вина, ракии, разни сладоледи. Прислугата е бърза и учтива.

Твърде интересна е рекламата на гостилница „Здраве” през 1927 г. „Идеята на хасковското гражданство за хигиенична и същевременно евтина гостилница е осъществена, тъй като е възстановена гостилница „Здраве” от Георги Парапанов. Гостилница „Здраве” преди войната е била всеизвестна и е задоволявала напълно апетитите, а още повече вкуса на клиентите. Хигиенично, евтино, вкусно. Господа клиентите сутрин ще намерят пача чорба, шкембе чорба и прясно мляко на цени, достъпни за всеки. Впрочем едно посещение е 10 - 15 лв. и всеки може да се наобядва доволно и ще се увери, че настоящето не е американска реклама, а действителност”.

Не по-малко интересна е рекламата на собственика на гостилница „Пролет”. Това е „най-евтината гостилница, където посетителите ще намерят евтини и вкусни ястия, закуски на скара и пр. Специална бургаска шкембе чорба, идеални пловдивски кебапчета без всякакви примеси, приготвени от специалист кебапчия, специализирал в едни от най-добрите ресторанти в България. Не си давайте парите в никоя друга гостилница преди да опитате ястията на гостилница „Пролет”. Прислуга бърза и учтива. Идеална чистота. С почитание: Никола Караиванов”. И още много други обяви на хасковските гостилничари. И всяка, според рекламата, е най-добра и предлага най-добрите ястия и на достъпни цени.

Един от хасковските емблематични ресторанти, оставил трайни следи в живота на поколения хасковлии, просъществувал до края на 70-те години, съществува още през 20-те години. „В ресторант „Комерсиал” ще намерите приготвени всички видове ястия и напитки, приготвени по западни и ориенталски кухни, които ще задоволят и най-изтънчения вкус. Цени най-износни”. И гостилниците „Три реки” и „Охрид” има своите вкусни манджи и добра клиентела.8

Да не забравяме  сладкарниците в Хасково. Те предлагат най-изкусителните сладкарски изделия. Така „Сладкарница „Палечев” разполага с всички видове шоколади, бонбони, бисквити, карамели, локуми и то от най-реномираните софийски фабрики. Разни сладка от дюли, смокини, казанлъшки дренки и пр. Пасти и баклави винаги пресни”. Една от най-големите сладкарници „България” на главната улица, в навечерието на новата 1928 г. „по случай празниците пуща в продажба на фабрични цени от реномирани фабрики бонбони, локум, халва и карамели и всякакви шоколадови бонбони, бисквити, халва-локум и др. захарни изделия”. Друга сладкарница „Левски” до кино „Одеон” пък предлага чисто кафе, пресни сладкиши, сладолед, сироп и др. Вкусни захарни изделия предлагат и сладкарниците „Чарлстон”, „Юнион” и кафе-сладкарница „Балкан”. От началото на 1942 г. започва да се продава газирана меричлерска вода в стъклени шишета от 1.5 литър.9

Добили самочувствие, натрупали опит, привлекли вниманието на гражданите, голяма част от собствениците на обществените заведения не забравят в навечерието на новогодишните празници и Великден чрез местните вестници да честитят на своите клиенти и да им пожелаят здраве и благополучие.

Описанието на хасковските кафенета, кръчми и другите обществени заведения се отнася за един период, когато в града  започват бавно, но вече организирано първите по-значителни промени в облика му, в неговата материална и духовна култура. Основното съдържание на извършващите се промени е преходът от традиционните, доосвобожденски структури, които макар и при новите условия, все още са запазили своя облик, но вече върху основата на новата социално - икономическа структура в съответствие с нейните възможности и потребности, към нещо по-ново, което тогавашния българин създава или взема от  европейския свят. Характерна черта в бита на хасковските граждани е, че тези промени се извършват с бавни темпове и обхват, но все пак към едни по-радикални промени на феодални остатъци и преживелици в едно ново българско общество.

Формирането на новия бит и култура в Хасково след Освобождението е сложен исторически процес. В техния състав при новите условия влизат и структурите, характерни за тяхната традиционна, доосвобожденска форма. Причина за това е обстоятелството, че те са носители редом с всичко друго и на етническа натовареност, която осигурява приемствеността им при новите, условия. Това е основата, върху която новият бит и култура се формира и при хасковските кафенета, кръчми и други обществени заведения. Степента на измененията в тях, тяхната социална обхватност и функционална устойчивост зависят преди всичко от степента и начина на обусловеността им, от условията на материалния живот на хасковското общество, а също и от своеобразията на закономерностите при развитието им като относително самостоятелни социално-битови категории.

БЕЛЕЖКИ:

1. Арнаудов, К. Хасково и хасковци в детските ми спомени. - Вести на Народния музей в Хасково, т. 1, 1965, с. 31 - 85; Регионален исторически музей /РИМ/ - Х - во, отдел „Етнография”, арх. № 87, с. 2-43.

2. Арнаудов, К. Цит. съч., с. 34 - 38.

3. - Хасковска поща, № 28, 12 апр. 1924, с. 1; История на град Хасково 1912 - 1945. С., 2005, с. 103; - Хасковски глас, бр. 10, 30 дек. 1905, с. 2; - Утринна поща, бр.2674, 26 дек. 1938, с. 2.

4. Арнаудов, К. Цит. съч., с. 52; - Хасковска поща ,бр. 293, 16 апр. 1925, с. 2.

5. - Съвременник, бр. 9, 25 ноем. 1906, с. 2; - Стопански бюлетин, бр. 11, 14 дек. 1939, с. 2; бр. 12, 28 дек. 1939, с. 1; - Нова борба, бр. 56, 9 апр. 1926, с. 2; - Хасковска поща, бр. 257, 1 март 1925, с. 2; Нанчев, Й. Хасковци в миналото. С., 2018, с. 30 - 31; - Утринна поща, бр. 1600, 2 дек. 1932, с. 2.

6. Арнаудов, К. Цит. съч., с. 32 - 82; ДА - Х - во, ф. 56к, оп. 1, а. е. 1, л. 124; РИМ - Хасково, отдел „Етнография”, арх. № 87, с. 21, 42.

7. Арнаудов, К. Цит. съч., с. 44, 83; История на град Хасково 1912-1945. С., 2005, с. 102; - Хасковска поща, бр. 750, 3 февр. 1927, с. 1; - Утринна хасковска поща, бр. 811, 17 апр. 1927, с. 1; бр. 824, 4 май 1927, с. 1; - Хасковска поща, бр. 651, 12 февр. 1927, с. 1; - Лъч, бр. 21, 25 дек. 1909, с. 2; бр. 62, 13 1912, с. 2; - Родопски куриер, бр. 2, 23 юли 1899, с. 1; - Наша дума, бр. 12, 16 ноем. 1911, с. 1.

8. - Хасковска поща, бр. 711, 7 дек. 1926, с. 1; -Утринна хасковска поща, бр. 78, 13 ноемв. 1927, с. 3; бр. 168, 2 март 1928, с. 1; бр. 894, 31 дек. 1930, с. 1; бр. 1414, 17 апр. 1932, с. 4.

9.- Утринна хасковска поща, бр. 108, 18 дек. 1927, с. 1; бр. 118, 1 ян. 1928, с. 1; - Народен глас, бр. 52, 26 дек. 1941, с. 1.