Николай Оцуп

превод: Тихомир Йорданов

***

По-сетне е домът строен
с прозорците и дървесата -
едни да срещат ден рожден,
а други пък напред с краката
да ги изнасят през вратата.
Ще види също този дом
любов, щастлива отначало,
а безобразна после, щом
сърцата завладее вялост.
Ще иска този дом на зло
Човекът със високото чело
под покрива висок да си припява:
Измъчвай се, душа, ти дваж
за туй, което в долния етаж
пълзи без дири да остава.