INVICTUS
превод: Явор Димитров
INVICTUS*
В бяг от нощта и нейните недра,
черни като Ада необозрим,
на всички богове благодаря
за силния си дух непобедим.
В свирепата хватка на живота
не плаках на глас, не трепнах дори.
Изпод меча на мойта голгота
душата кърви, но не се смири.
Отвъд този свят на горест и гняв
надвисва само страхът от смъртта,
но годините в своя ход стремглав
няма да изтрият в мен смелостта.
Нека тясна е вратата** отвъд,
нека за грешките си плащам дан.
Аз съм господарят на своя път.
На душата си аз съм капитан.
——————
* Invictus (лат.) - Непобедим. (Бел. пр.)
** „Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.”, Библия. Книгите на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет. Синодално издание. София: Свети Синод на Българската православна църква, 1982, Мат. 7:14. (Бел. пр.)
——————————
INVICTUS
William Ernest Henley
Out of the night that covers me,
Black as the Pit from pole to pole,
I thank whatever gods may be
For my unconquerable soul.
In the fell clutch of circumstance
I have not winced nor cried aloud.
Under the bludgeonings of chance
My head is bloody, but unbowed.
Beyond this place of wrath and tears
Looms but the Horror of the shade,
And yet the menace of the years
Finds, and shall find, me unafraid.
It matters not how strait the gate,
How charged with punishments the scroll.
I am the master of my fate:
I am the captain of my soul.
