Ясминка Надашкич-Джорджевич

превод: Елка Няголова

СВЕТАТА ТРАПЕЗА

Идва време
когато наистина ми липсват
Тогава приготвям вечеря
и сядаме
майка
татко
баба
дядо
и аз

Пием вино
ядем
и се смеем

Идват и други
Расте трапезата

Единствено тук
зад тази маса
мога да не боледувам
мога да им се радвам
да ги помиря
у себе си

БОТАНИК

Засаждам своята гора
със стари и изоставени маси,
с разпръснати столове -
светли и тъмни,
с огнищата
празни и далечни,
с някога могъщите
обитавали тук духове -
с онези, дето се скитат несретни,
с празни ръце,
и несъществуващи мигове,
с дългоочаквани призраци,
с разпръснати от вятъра мачти,
изостанали
и самотни,
с „не, благодаря”
и „да, моля”,
със силните и необичаните,
с вярата на разведените,
с отпадналите и безволевите,
със спящите в скута
на надеждата…
Създавам моята гора така,
както се гради бастион.
Като скъпа тъмница
издигам гората си,
за да заслоня
едно дърво.

СТРОИТЕЛ

иззидах град -
сълза небесна -
чист
блестящ
невиждан

препуснаха диваци
блясъка му сринаха
взривиха чистотата му

останах аз сама
сред камъните
строих къща
скъпо убежище
нарекох я дом

от нея излязоха
горделивците
отнеха темела й
събориха комина

останах пак сама
сред камъните
сега се скитам
в пустинята
и нищо не правя
ни камък помръдвам
ни заслон повдигам
ни на вятър се опирам

ала знам
има още живот у мене
има по-жестоки и гневни
ще дойдат отнякъде
та и на мен
малко душата ми
да излезе