ПО ОБРАСЛАТА СТАРА ПЪТЕКА
превод: Красимир Георгиев
ПО ОБРАСЛАТА СТАРА ПЪТЕКА
След години вървиш през леса
по обраслата стара пътека.
С искрометна студена роса
е опръскана твоята дреха.
Нощ. Мъгли. И отново денят
строг и мрачен надвисва сурово.
Непреминат от никого път
както винаги търсиш отново.
Туй е моята младост, плете
по гори и поляни посоки,
а над нея набъбва, расте
страховит градоносен син облак.
А над нея разцепва се гръм,
сред тревата вгорчена потъва
и замлъква в дъждовния сън,
замъгляващ реката зад хълма.
Дъжд… Къде ще ни той заведе…
Вятър брули листа и отрада…
Накъде ще вървиш, накъде,
неспокойна, разтърсваща младост?
1937 г.
——————————
ЧУТЬ ЗАМЕТНОЙ ЗАРОСШЕЙ ТРОПОЙ
Чуть заметной, заросшей тропой
Ты идешь, как тогда, как прежде.
Искрометной, студеной росой
Лес забрызгал твою одежду.
Ночь. Туманы. И снова день
Надвигается пасмурный, строгий.
Ты же ищешь всегда, везде
Не пройденной никем дороги.
Это юность моя идет
По лугам, по лесам дремучим,
А над ней набухает, растет
Синеватая, грозная туча.
А над ней раскололся гром,
И, зарывшись в траве прогорклой,
Он под сумрачным смолкнул дождем,
Занавесившим речку за горкой.
Дождь кругом… Ничего не видать…
Ветер листья срывает беснуясь…
Так куда ж ты пойдешь, куда,
Беспокойная, дерзкая юность?
1937 г.
