Самуил Росин (Самуил Израилевич Росин), съветски еврейски поет, писател, драматург и преводач, е роден на 14 август 1892 г. в с. Шумячи, Могильовска губерния, в бедно семейство. Пише стихове от 14-годишен. Първите му публикувани стихове са в минския в. „Векер” през 1917 г. В начлото на 1920-те г. се премества в Москва. Публикува поезия в списания като „Штром”, „Красный мир”, „Штерн”, „Пролит”, „Юнгвалд”, „Советиш”, „Советише литератур”, „Форпост” и др. Пише на идиш. Превежда на идиш творби на руски, арменски и унгарски поети. Автор е на стихосбирките „Бобе-майсес / Бабушкины сказки” (фолклорни поеми за деца, 1919), „Моеркеплех / Раковины” (1919), „Шайн / Сияние” (1922), „Цу але цу ундз / Ко всем нам” (1929), „Сыны и дочери” (поема, 1934), „Жатва” (1935), „Избранные произведения” (1936), „Мит ди эрштэ / С первыми” (1937), „Влюбленный” (1938), „Лидер вэйгн татн / Стихи об отце” (1939), „Ундзер ру / Наш покой” (1940), „Трайгайт / Верность” (1941), на книги с проза и пиеси. През юли 1941 г. отива доброволец на фронта в сформираната писателска рота. Загива през октомври 1941 г. при тежките отбранителните боеве до Вязма, Смоленска област.

Публикации:

Поезия:

РАЖДАНЕ ОТНОВО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 186 март 2026