Из писмата на Маргарита Пятова до Петко Тодоров

април 1970

Има буря. Изведнъж започна да се святка, да гърми и заваля. Хубаво е. Знаеш ли, чувствам дори, че цялата тая стихия ме освежава. Дъждът бие толкова силно по стъклата, сякаш е град, но не е. Заваля и град.
Ще обрули цвета по дърветата. Боли ме главата. И все пак, ако не са книгите, ще полудея. Престана. Нали пролетните бури са кратки. Чувам как плющи водата по стълбите на терасата. Искам да пиша. Усещам, че трябва да пиша, но главата ми се пръска. Пък и в първия момент, когато чувствам, че трябва да пиша, знам че нищо няма да излезе. Открих го. Преди се мъчех няколко дни. Сега просто чакам да минат тези дни и тогава пиша. Просто усещам, че ми трябва поне малко време, докато това, което се върти в главата ми стане образ.

май 1970

Искам да ти кажа за Чезаре Павезе. От него стихове съм чела съвсем малко - само тези в „Осем съвременни италиански поети”. Харесва ми. Мисля че във всяко стихотворение има по два-три такива образа, което запомням и то така, че направо се набиват, натрапват се в съзнанието ми. Дори на някое места откривам, че е спокойно дързък, в него няма никаква изкуственост:

“…лодкарите вдигат глава,
но псувнята замира
пред жената, излегната
сякаш вече е гола
………………………………….
Дневният труд ги унася, краката
на всекиго тръпнат и всеки мечтае
да завърже своята лодка, да падне
в постелята,
да яде, както спи и дори както сънува.
Но някои виждат отново телата
във слънцето.
Те ще имат достатъчно сили да
отидат в града
и да търсят със смях сред тълпата,
която минава.”

из “Здрачът на лодкарите”

1971

Сопот ми е като приказка. Разбираш ли - като че ли се движех по една цветна нишка днес като пристигнах. Като сън. Сняг. Изядени тротоари. И мислите ми. И съзнанието, че съм дошла пак тук. Имам чувството, че от абсолютно всяко нещо което виждат очите ми излиза по една нишка към мен. Тия неща са много. Има моменти когато имам чувството, че прозирам. Гледам снега. Искам да направя нещо. И аз не знам какво. И сигурно няма въобще да знам какво. Колко елементарна и глупава съм била преди и преди, и преди.

***
Щом усетя,, че почвам да обръщам внимание на думите, по-добре е да престана, защото ще говоря заради думите.