Вишня Косович

превод: Дафинка Станева

От премъдростта и красотата на божественото мълчание се роди словото.

Мълчанието е молитвата на мъдреците.

Мълчанието пречи на отровните слова да сплитат и разплитат кървава прежда.

В мълчанието горчивите думи губят горчивината, а отровните - отровата.

В мълчанието няма място за проклятие.

В мълчанието словото дозрява до стих.

Мълчанието е зрелостта и свободата на думата.

В мълчанието се гаси огъня на враждата.

В мълчанието търсим и опознаваме себе си.

Мълчанието е химн на Бога, написан на езика на мъдростта.

Мълчанието е целувка на устните на поета.

Мълчанието, съединено с ритъма на сърцето, е любов.

Неизказаната неволя не значи, че е забравена.

Да не премълчиш за чуждото добро дело, а да премълчиш за чуждия грях - това е искрената човечност.

Когато мъдрецът мълчи, в него най-плодотворни узряват в своето единство и словата, и мислите.

Дълбоко основан и изстрадан е този спомен, който е промислен в мълчание.

Когато човек е запазил природния срам и се е научил плодотворно да мълчи, той е овладял най-мъдрите лекции в живота.

В мълчанието се вглъбяваме дълбоко и изграждаме плодоносни пътища към себе си и към другите.

Мълчанието е мяра, спрямо която и словото, и речта придобиват възвишеност и достойнство.

Мълчанието е зов в простора, където речта придобива хармония и прелест.

Чрез гръмогласната реч бягаме от себе си, в мълчанието се съсредоточаваме и търсим себе си.

Мълчанието е молитвен избор на думите.

Когато мълчанието стане навик, по-ясно виждаме и по-леко понасяме своите и чуждите неприятности.