Едуард Томас

превод: Явор Димитров

КАТО ДОКОСВАНЕ НА ДЪЖД

Като докосване на дъжд бе тя
по косите и плещите на мъж,
изпитал ненадейно радостта
дъждът да го настигне изведнъж.

С любовта на бурята той пламти,
знам как се смее и пее в захлас,
но забравя, щом домът го приюти,
а нейното „Върви си” помня аз.

Тези думи оставиха следи
между мен и дъжда благословен,
неоставяни никога преди
и незаличими в бъдния ден.

——————————

ЧЕРЕШОВИТЕ ДЪРВЕТА

Черешовите дървета навеждат клони и разпръскват цвят
по стария път, обхождан от хора, угаснали в забрава,
и като за венчавка техните цветчета тревата красят
в това ранно майско утро, в което никой не се венчава.

LIKE THE TOUCH OF RAIN

Edward Thomas

Like the touch of rain she was
On a man’s flesh and hair and eyes
When the joy of walking thus
Has taken him by surprise:

With the love of the storm he burns,
He sings, he laughs, well I know how,
But forgets when he returns
As I shall not forget her ‘Go now’.

Those two words shut a door
Between me and the blessed rain
That was never shut before
And will not open again.

——————————

THE CHERRY TREES

The cherry trees bend over and are shedding
On the old road where all that passed are dead,
Their petals, strewing the grass as for a wedding
This early May morn when there is none to wed.