Димитър Аджемов

Едно от най големите нещастия на българина е, че ние рядко виждаме да се раждат под българското небе характерни, смели и доблестни общественици.

През време на Руско-турската война, при атаката на Плевен, генерал Скобелев е вървял на кон, с бял кител, начело на атакуващите вериги.

Храбростта и смелостта на безсмъртния генерал му донесли титлата: „Белият орел”…

…Било една дъждовна есенна вечер. Нито една звезда не горяла на небето.. Само сегиз-тогиз черната дреха на нощта се разкъсвала от жълто-червения блясък на пронизващите небето мълнии.

Дъждът се отронвал на едри сълзи и танцувал по локвите.

Белият орел, обкръжен от няколко офицери, седял в палатката си.

Един капитан се обърнал към Скобелев:

- Позволете, господин генерал, да Ви запитам нещо!…

Белият орел се усмихнал и махнал с ръка. Капитанът продължил:

- Искрено искам да знам, господин генерал, защо Вие отивате срещу врага с бял кител. Това няма ли да Ви коства живота някой ден?…

Белият орел се засмял високо, после поклатил няколко пъти глава и строго отвърнал:

- Няма нищо по-страшно от човека, който е решил да умре! Мен не ме е страх от смъртта, когато отивам да изпълнявам своя войнишки дълг. Види се, обаче, че неприятелските куршуми се боят от моята смелост и до сега нито един от тях не ме е засегнал!…

Силен трясък от светкавица разкъсал небето. Генералът млъкнал за миг и пак продължил:

- Не е достоен да бъде водач на една армия оня генерал, който не върви смело пред нея. Мен не ме е страх от смъртта, но ме е страх да не ме нарекат един ден подлец, страхливец!…

Желая тези знаменити думи на Белия орел да ги напомня на онези наши общественици, които дерайлират от своя дълг и напущат народа, когато трябва да бъдат начело на него. Общественикът също е войник, само че не на фронта, а във фронта на живота.

Колцина от нашите общественици имат днес смелостта да кажат:

- Няма нищо по-страшно от оня общественик, който е решил да умре за правдата, за своя народ!…

Ако имаше такива общественици, такива държавници, може би съдбата на българския народ щеше да бъде по-друга и може би много нещастия, които напоследък се струпаха върху му, не щяха да го сполетят.

Повечето от нашите общественици са страхливи, сервилни, подли и продажни.

Благодарение само на това българската общественост е бедна и няма герои.

——————————

в. „Варненски новини”, г. 24, бр. 3942, 5. 06.1935 г. подписано: Прометей