ВЕЛИЧИЕТО НА МЪРТВИЯ

Асен Каваев

Утре е Антония - освобождението на града (Търговище - бел. ред.). Ако това освобождение бе станало, както другаде, при изненадата на един стихиен набег, при вихрения устрем на кавалерията, нямаше какво да се говори, освен да се напомня денят за благодарност на освободителната руска войска и за напомняне историческата дата за назидание на днешните поколения.

Освобождението на нашия град обаче станало след избиване на 500 души първенци и изгаряне на стотици къщи постоянно трябва да ни напомня за оня голям герой и другарите му, които са спасили града от поголовна сеч и сриване до основи.

Башибозуци, имащи намерение да избият и опожарят целия град, въпреки енергичните мерки на турската власт и редовната войска започнали да се стичат от Герлово, Тузлука и Поповско в града.

Схващайки това положение, Пеню Стоянов, вече покойник, заминава по кози пътеки през балкана да дири руската войска и да я доведе в града по-скоро. Верните му другари са били Бандю Димитров и Гено Славов.

Благодарение на тази решителност и храброст руската войска е била доведена - като първи на коне са вървели Пеню Стоянов с другарите си, един руски и един български офицер. Довеждането е станало предварително, без дори да влиза това в задачата на тази част войска.

С това преждевременно довеждане на войската Пеню Стоянов е спасил града. Това е една заслуга, равна на подаряване живота на многото хиляди народ, събрани в града от цялата околия и спасението на имуществата на цял град.

И сега, когато този велик човек, тъй скромен в живота си, е вече покойник, на утрешния ден градът и днешното потомство на спасените следва да го възвеличи до степента на свой национален герой и да му отдаде почит като сведе глава пред паметта му.

——————————

в. „Обществена трибуна”, г. 10, бр. 411, 29.01.1934 г., подписано: Ас. К.