Ив. Капчев: Русия и България, страници от миналото в памет на славянския воин, генерал-адютант А. П. Струкова. Печатница Пилев, Кюстендил

Илия С. Бобчев

Г-н Ив. Капчев е познат у нас със свои някои трудове върху Руско-турската освободителна война.

Запознат добре с перипетиите и героите на тази война, той посветява тая си книга на починалия през 1911 г. ратник за нашето освобождение, генерал Струков.

Книгата е разделена на 3 части. В първата част г. Капчев прави преглед върху историческата роля на Русия в разрешаването на Славянския въпрос.

Той дава най-първо основните начертания на руската държавна политика спрямо юго-славяните и нейния развой.

За тая цел авторът, като излага историята на руско-турските войни, цитира мнението на разните руски царе върху предопределението на Русия по отношение на поробените балкански славяни и християни.

Той започва от царя Алексея Михайловича, който е оставил завет с думите си относително задграничните славяни: „Аз съм се решил в своя ум, ако е угодно Богу, аз ще изгубя всичките си войски, ще пролея кръвта си до последна капка, но ще се постарая да ги освободя”.

По-нататък се цитират думите на Петър Велики в едно писмо до Шереметьева, в което великият руски владетел подбужда своя пълководец да побърза да иде с войските си към Днестър против турците, та с въстанието на Сърби и Българи и други християнски народи, да се постигне освобождението им.

Също така се цитират извадки от възванието на Екатерина Велика, „към всички гръцки и славянски народи от православно изповедание, гдето тая царица изрично казва: „Нашето удоволствие ще бъде най-голямо да видим християнските области от срамотното робство избавени”.

Привеждат се най-после думите и на граф Паскевича, който в 1854 г. издаде прокламация, гдето казва „на еднородните братя живущи в турска земя”, между друго следното: „Дошло е време, щото и вие, останалите християни, да придобиете същите права не само на дума, но и на дело”.

Подир това авторът говори за деятелите на славянското единство, за славянските благотворителни дружества, които, верни на заветите на Русия, подготвиха руското общество за последната Руско-турска освободителна война и описва накратко самата тая война.

Във втората част на книгата се описват живота и подвизите на Струкова, неговите действия около Плевен, неговият вихрен набег към Одрин, пoсещението му в Одрин и провъзгласяването му за почетен плевенски гражданин.

В третата част се говори върху злободневни теми: България и заветите на братското руско войнство, за политическата и народна цялост, за Балканската война, за измяната на свещените завети с Междусъюзнишката война, за последствията от измяната и за изхода от сегашното положение.

Горещ привърженик на славянското единство, авторът е на мнение, че България може само в Балканския съюз - обединение на всички славянски народи начело с Русия - и на равноправни начала, да найде твърда почва, върху която ще развие своята самобитна славянска култура и обезпечи своето честито бъдеще.

Сега, когато българският народ е подложен на изкушение в своите славянски чувства и интереси, книги като тая са повече от своевременни.

Ние й желаем, прочее, най-голямо разпространение между широката публика и народните маси.

——————————

сп. „Българска сбирка”, брой 9, 11.1914 г.