Иван Д. Христов

Поетесата Росица Зиновиева е добре познато име в съвременната българска поезия. Тя е автор на осем поетични книги. По професия е учител, главен редактор на литературния алманах „Струма” и читалищен деец. Живее в Благоевград. Член е на Съюза на българските писатели.

Най-новата й антологична стихосбирка „Благодаря” / Изд. „БОН - Благоевград /, съдържа най-доброто от предходните й книги, както и нови стихотворения.

Това е единна по смисъл и чувства поетична книга, с образен, колоритен и емоционално обагрен изказ и нравствени послания.

Още на времето големият наш поет Павел Матев пише за стиховете й:

„Какъв разпънат и едновременно овладян стих, какви обикновени и обемни думи! Пред читателя е застанал един оригинален поет, чиито чувства могат да палят звезди и души, ако тези звезди са наистина родени да светят.

Тънки наблюдения, завързани с думи. Музика, попивана от слуха и излъчвана от поглед. Стихове като пръстени с разплакани камъни. И човечност, раздавана щедро”.

Стихотворението „Благодаря”, дало заглавието на книгата й, е своеобразен смислов и емоционален център на нейния поетичен свят:

„Благодаря, Вселено, / за съдбата да обичам / и да съм приета! / И , че в сърцето имам птиче. / За дара кръст да съм поет!”

Стихосбирката е добре структурирана в пет поетични цикъла: „Самотната вълчица - любовта ми”, „Други стихотворения”, „Поетите”, „България”, „На децата”, всички от тях обединени тематично, смислово и емоционално в едно цяло.

Те се отличават със стегнат и емоционален поетичен изказ, без излишна метафоричност. Стихове, които докосват сърцето с изповедния тон и искреността на чувствата.

Росица Зиновиева превръща любовта и майчинството в тематично и смислово ядро в поезията си, което поетесата разпростира и върху рода - майка, баща, деца и внуци, родовите ценности и традицията.

Макар, че по-голяма част от живота си Росица Зиновиева е свързана с Благоевград, тя със синовна привързаност говори в стиховете си за незабравимия роден Пловдив:

„Градът, в който се родих, / е древна сребърна монета, / блестяща под небето. / Той е прекрасен с тепетата / и с Марица с тъмните очи. / Градът, в който се родих, / ми стига да разбера всемира, / радостта, тъгата…/ Той бе за мене първа обич, / първа рожба”.

Още първият цикъл със стихотворения „Самотната вълчица - любовта ми” ни пленява с искреността на чувствата и емоционалния отзвук в нас читателите, защото „виждайки любов такава, / човек се буди по-добър”.

Краткото стихотворение „Пловдив”, носи в себе си емоционален заряд като въздишка, пълна с болка и копнеж: “Изпълних условието да те обичам, пожизнено - / роден си ми, / но не живея в тебе. / Носталгично и укоризнено / ми викат близките ми - / живи / или в тебе погребани”.

Поетесата майсторски ни поднася кратките си интимни изповеди, непринудено и завладяващо. Едни от най-хубавите стихотворения в първия цикъл, които ни завладяват с изповедният тон и богато нюансирана поетична образност са: „За няколко дни безразличие”, „Къде ми е пръстенът”, „Любовта се пази от двама”, „Библейско условие”, „При мама” и особено „Седмата заповед”, където жаждата за любов осмисля битието ни и нашите интимни копнежи: „Свети ни,/ топли ни, / пази ни в шепи, / любов!”

Росица Зиновиева умело навлиза в човешките интимни отношения и преживявания, кара читателя да съпреживее чувствата, любовните трепети и вълнения на лирическата героиня.

Във втория цикъл „Други стихотворения”, авторката остава вярна на темата за родовите ценности, продължението на рода и кръговрата на живота.

В него е включила съкровени стихове за най-близките си хора: „Дедите ни”, „Семейство”, „Михаил”, „На двуструнна майчинска китара” и други.

Семейството не е само здрава, кръвна и духовна връзка между членовете му, а преди всичко грижа, обич и закрила: „Смутени и отчаяни, / ний с брат ми разбрахме / правила две три / и първото от тях е - / дори животът ти да е проклет, / щом децата са в опасност - / застани отпред!” / „Семейство” /.

Децата и внуците са не само нашето щастливо продължение, но те осмислят и живота ни, затова и поетесата е удовлетворена, че „моята песничка е продължена. / И момчетата от / сред стихове родени / ще отгледат щерки / по-добри от мене”.

В третия цикъл „Поетите”, авторката вдъхновена от житейския им път и творчество, е посветила своите лирични възпеви на истински съзидатели на художествени ценности, на наши и световни знаменитости: Павел Матев, Яворов, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров, Александър Вутимски, Ана Ахматова и Емили Дикинсън.

Тя е уловила специфичното и характерното за всеки един от тях.

За Яворов: „Ще чува музиката в слово / и ще чете сърцата, / ще търси обичта и свободата, / ще бди над всичко / и над всичко ще тъжи”.

За Дебелянов, неговият трагичен завършек на фронта: „Какво, че край Демир Хисар / простреляха един поручик - / Поетът беше не улучен. / Не си отиде от света”.

Вапцаров със своя трагичен нимб, който го обезсмъртява: „Раснал, пораснал в Пирина. / Всички обичал - / Живот и огнище. / Разстреляли го / на гарнизонното стрелбище!”

В петия цикъл „България”, смислов и емоционален център е нашата родина, с историческите й изпитания и въжделение за по-добро бъдеще., защото „моят народ е свят / и достойно съдбата си носи!”

Стихотворенията: „Пея за България”, „Родино хубава”, „Българийо”, „Български титри”, „Целувам камъните ти” ни завладяват с родолюбивите пориви и поетични внушения. Благородното послание в тях да продължим и съхраним историческата и родова памет и я предадем на поколенията сред нас.

Петият цикъл „На децата”, поетесата посвещава на децата и внуците си, затова любовта, грижите и тревогите са изведени на преден план: „”Децата ми са с моята кръв / и с мислите ми закърмени. / Как да ги пратя / в живота бодлив и невесел, / как да ги пазя с някаква песен?”

За това затрогващо, с чувство на удовлетворение и изпълнен майчински дълг, звучат благодарствените й слова: „Благодаря най-вече на децата си - / за синовете си прекрасни, / снахи и внуци скъпоценни, / които ще ме продължат”.

Това е една зряла, психологически обагрена поезия, която ни вълнува, обсебва и съпреживява с нравствените и естетическите си послания.

В лирическият си сборник „Благодаря” Росица Зиновиева е събрала значимото от своето поетично дело, с което показва нравственото си извисяване през годините и своите поетични прозрения за живота.

Вярвам, че поетесата ще продължава духовно да ни зарежда чрез вълнуващите си стихове с човеколюбие и доброта.