Христо Радевски

Хуморът на Смирненски е хуморът на работническата класа в България.

Осъзнат от Ботева и класосъзнат от Георги Кирков. Но Смирненски не се ограничава нито в сатиричния тон на Ботева, нито в журналистическите рамки на Киркова.

Той осъзнава хумора като изкуство, разработва го и го издига до висотата и силата на едно от най-мощните оръжия в класовата борба.

Неговият хумор е удивително съчетание на безобидната шега със жигосващия сарказъм. В него, от най-дребния виц до най-дългата хумореска, звучи бодрият смях на потиснатия, но силен пролетарий, който чувствува своята мощ и своята историческа правота.

Смирненски с чудна проницателност умее да вижда смешните, опаките страни на живота. Той с такава художествена сила умее да ги извади на показ и да ги усили, щото да възбудят смях дори и у тоя, който е засегнат.

Отровата на неговия безпощаден сарказъм е разтворена в меда на незлобивата шега и се поглъща без горчивина, но дава пълни резултати.

Хуморът на Смирненски безусловно заразява, защото е художествен, а художествен е, защото е жизнесъобразен. В него се разлива трагичния, но оптимистичен смях на борческия пролетариат, вгледан в живота и виждащ обективно и най-дребните негови прояви.

Тъгата, която като плаха багра трепти по червените вълни на тоя хумор, е неизбежната тъга, породена от страданията, в които тъне работническата класа. Но тая тъга никога не дава тон на смехът, не довежда до песимизъм.

Напротив! Тя звучи като безсилна нота в бодрия оркестър от революционен смях и оптимизъм, който извира от борческия устрем на класата.

Като хуморист (без да говорим за останалото му творчество) Смирненски е ярка фрапираща индивидуалност. Със свои художествени средства, свой подход към околния свят. Той никога не остроумничи, а е естествено духовит.

Той съзнателно не търси смешното, а го вижда без да ще, то му се налага.

Затова с такава тънка префинена художественост Смирненски предава отрицателните черти на живота.

За да жигоса избрания обект, той никога не прибягва направо до подходящия обиден термин, както би постъпил съмнителният хуморист, а образно с безобидни художествени средства ще предаде комичното положение на обекта, така че обидата става по-силна, но не брутална. И затова е убедителна.

Дълбочината, с която Смирненски в своите многобройни хумористични стихове, разкази, вицове и фейлетони е доловил и изкарикатурил съвременните му личности и събития, му отрежда мястото на най-големия досегашен пролетарски хуморист у нас.

Как ще се развие занапред хумора на пролетариата - това живота ще определи. На всеки случай, пътят е начертан от Смирненски.

——————————

в. „Христо Смирненски”, бр. 1, 1930 г.