Дмитрий Дмитриевич Минаев, руски поeт-сатирик и преводaч, журналист, критик, е роден на 21 октомври (2 ноември) 1835 г. в град Симбирск в семейството на офицера Дмитрий Иванович Минаев, поет и преводач на «Слова о полку Игореве», и Елизавета Ивахниевна Зимнинска. Започва да пише и печата още в родния Симбирск. През 1855 г. се премества в столицата по служба и работи две години като чиновник в земския отдел на Министерството на вътрешните работи. През 1857 г. с чин колежки асесор излиза в оставка и се посвещава само на литературна работа и журналистика. Печата лирически и сатирични стихотворения. В 1859 г. под псевдонима «Обличительный поэт» публикува сборника с литературни пародии «Перепевы. Стихотворения обличительного поэта». Сътрудничи на сп. «Современник», «Русское слово» и «Искра». През 1859 г. в гр. Твер се запознава с Достоевски, с когото в началото на 1860 г. става постоянен посетител на кръжока на А. П. Милюков при сп. «Светоч». В 1860 г. под псевдонима «Д. Свияжский» публикува очерка «В. Г. Белинский». В 1862 г. няколко месеца редактира сатиричното списание «Гудок». Представител на некрасовската школа, в стиховете си изразява съчувствие към угнетеното село, изобличава либералите, бюрократите, осмива и пародира поетите - привърженици на „чистото изкуство”. Известен като „крал на римата”, майстор на епиграмата, пародията, фейлетона в стихове и особено каламбура. Активно се занимава с преводи - превежда творби на Молиер, Байрон, Данте, Шели, Бодлер, Юго, Вини, Барбие, Ювенал, Хайне, Мицкевич и др. Пише и за деца. В 1887 г. се връща с жена си в Симбирск, където минават последните две години от живота му. Умира след тежко заболяване в родния си град на 10 (22) юли 1889 г.

Публикации:

Поезия:

НА КАКАНИЖНИКА/ превод: Красимир Машев/ брой 185 февруари 2026