Яков Годин

превод: Стефана Цанкова-Стоянова

***

Самотен залив край брега засмян.
Трепти морето във омара лека.
Почивам от вълните уморен
връх пясъка на горската пътека.

Пей залива. Благоухай смола.
И птиче се залива в песен сладка.
Люлей опиянената пчела
цветче на незабравка.

——————————

сп. „Българска сбирка”, бр. 8-9-10, 12.1912 г.