Добрин Добрев-Финиотис

Ямболския край е дал на България плеяда големи изпълнители на народни песни, начело със знаменитата Вълкана Стоянова, голямата Елена Граматикова, Йорданка Илиева, Желязка Бочукова и много други, но с особена светлина смятам се помни и свети и до днес името на Стояна Лалова с нейния красив контраалт, който можем да чуем и днес от записите на златния фонд - нейните лични песни, в триата и квартетите на класическата програма на ДАНПТ, заедно с Роза Цветкова, Верка Сидерова, дуетите й с Елена Динева, и най-вече от богатата й концертна дейност с вокален квартет Славей.

„Стихията на бързата песен”- така Мария Кутева наричаше Стояна Лалова. И с право. Стояна пееше с голям глас, с емоция, дълбоко от душата й извираше песента, а красивото й лице, гордата й осанка и придаваха едно нейно особено излъчване.

Стояна Маджарова-Лалова се ражда на 11 март 1930 година в Ямболското село Маломир.

Нейният дълбок алтов глас се разпознава от слушателите, а песните на родното й село Маломир стават популярни, предпочитани в радиопрограмите, някога, когато по националния ефир се лееха на ден по сто народни песни, а в днешния ден ги чуваме много рядко за жалост.

За нея музиковедът Д-р Михаил Букурещлиев пише: „Гласовите и музикалните й качества ни карат да се заслушаме в пеенето, да признаем без колебание таланта. Песента се лее естествено и спокойно и това внушава на слушателя усещането, че изпълняваната песен „лежи” на нейния глас”.

В гласа на Стояна има хем драматизъм, хем нежност. Песните на Стояна носят белега на миналото, красотата на тракийската народна песен от онова време, в която може да се усети полъхът на тракийския вятър, мирисът на чернозема в Тракия и да вдишаш дъхавия аромат на моминската малка градинка.

1951 година бележи началото на голямата кариера на певицата Стояна Лалова, с постъпването й в състава на Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София.

От 400 кандидат-певици са одобрени само 9, между които е Йорданка Илиева, Магда Пушкарова, Стояна Лалова, Вълкана Стоянова.

Разказвала ми е на самия конкурс като се явила пяла много високо, да звучи като Вълкана, Кутев обаче и казал: “Я си пей кротко, къзъм, както ти си пееш ниско”. Страхувала се, че ако не пее „като Вълкана” няма да я вземат, за да й каже Кутев след години: „Трябваха ми гласове, точно като твоя, Стояно.”

И всички, които обичат тракийската народна песен, вече близо половин век се радват на гласа й, сякаш сътворен от няколко гърла, които хем себе си подкрепят и надпяват, хем и сила на душата, от която излизат, дават.

Филип Кутев високо цени качествата на нейния глас. Стояна Лалова и Янка Танева са твърдината на алтовите партии в ДАНПТ.

Чуваме и гласът на тракийската певица Стояна Лалова в едни много красиви и сполучливи дуети с Руска Божилова-Началничка, в дуети с Люба Баракова, в триото на Роза Цветкова, с Надка Караджова - това са все песни, които са добили широка популярност сред слушателите на българска народна музика, когато тази музика не слизаше от ефира на Радио София, и хората я чакаха с трепет за да чуят българските гласове…

Обичах много Стояна Лалова. Тя беше интересен и весел човек, имаше една нейна си специфична самоирония. Колко удивително разказваше една случка по време на едно турне:

“Качвам се в автобуса, отпред седнали Кутев и Кутева. Някакъв голям куфар точно на пътеката, не може да се минава спокойно, и аз като се провикнах:
- Абе кой простак си сложи тука куфара, бе?
Леко от седалката стана Мария Кутева, с присъщата си кротост, едва каза: „Аз, Стояно, извинявам се”. И в тоз момент ми стана бая неудобно, и казвам с патос:
- Ауу, другарко Кутева, ама точно тука си му е мястото на куфара! Колегите избухнаха в смях.”

Спомен от нея ми е песента „Недо, Недо дюлбер Недо”, която е една от първите ми песни записани в БНР преди 30 години, и тя винаги с удоволствие слушаше тази песен.

Любима й беше „Мъри, момиче, бело будинче”- не е тракийска тази песен - средногорска е, „даде ми я свекър ми и аз я направих тракийска”… казваше тя… Така е човек има ли собствен почерк, каквото и да изпее - то става негово.

И накрая искам да кажа че Стояна Лалова много се гордееше с това, че бе избрана от Надка Караджова за квартет „Славей”, и аз даже мисля, че Стояна в квартета се разгърна като красота на гласа си, започна да пее още по-дълбоко, по-емоционално и красиво и за това говорят безбройните им успехи по света, записите, които силно се надявам да пазят в Златния фонд на радиото и телевизията.

Дано и да се пускат по често ,както правят всички уважаващи себе си национални радиостанции по света…

Стояна обичаше хората, радваше се на младите.

Безкрайно бе привързана към сина си Oгнян и внучката Яна - даде всичко, каквото можа, с голямото си сърце, с голямата си обич и остана вярна на песента си докрай - до онзи 30 март на 2003 година, когато я загубихме.

От балкана слизат,
Койно льо джанам,
дор девет стада.
Напреде им върви,
Койно ле джанам,
тоз Койно чобан.
Подире му вървят,
Койно ле джанъм,
два вакли овена,
два вакли овена,
Койно ле джанам
със вити рога.
На овните звънят,
Койно ле джанъм,
дор девет звънци,
гласове им ясни,
Койно ле джанъм,
кат медни кавали…..