Димитър Гундов

Следвоенната ни лирика, с редки изключения, е пленница на живия живот. Тя блика от идеи и проблеми, засягащи човека и земята му. Затова пролетта в нея се явява често като основен мотив.

Това е последица от буйно изявяваната любов към нашата земя, към нашия прост и забравен живот.

Обстоятелството, че повечето от поетите ни са синове на селото, също не е без значение. Но докато пролетта у някои поети идва като идея, по умозрителен път, в стиховете на Иван Буюклийски тя е естествено начало. Тя звучи навсякъде. Пее със сърцето на поета.

Новата му книга „Пламнала земя” може да се нарече изцяло „пролетна”: „Стрели”, „Лястовици”, „Две лястовици”, „Весела пролет”, „Момичето и пролетта”, „Пролет”, „Пролетна вечер”, „Пролетен час”, „Песен”, „Пролетно пробуждане”.

В тези свои стихотворения Буюклийски не умува. Той е учуден от звукове, багри и цветове, от всичко видимо, което живее и се радва на света.

С любов и топлота, които запленяват, той ни открива хубавото си чувство към родни и родни места, говори ни, или по-право пее за „зелените гори”, полетата, „звънците на вечерните стада”, за цялата позната действителност на нашата прекрасна земя и за просторите, мъдро говорещи „на света за великия ред”.

Всичкият този романтизъм, ще каже някой, е познат и ненужен. Не, той е стар и все пак вечно нов. Той е като любима песен, изпята от различни майстори, Буюклийски е успял да ни го даде нов, неповторим, със свежи образи, чувства и мисли.

Стихотворенията „Момичето и пролетта”, „Пролетна вечер”, „Пролетен час” и „Пролет” си остават най-сполучените в това отношение, докато в „Две лястовици” проличава преднамереност и маниерност.

Освен споменатите стихотворения, в новата книга на Буюклийски се срещат и други, които отбулват друга страна на живота, по-сериозна, именно социалната.

Те ни карат да сведем очите си надолу и се замислим върху други неща и светове, където не всичко е в ред, както в природата.

Тук няма борчески настроения, няма патос. Това не е в темперамента на поета. Но има мъдрост, която задълбочава поезията му и ни кара да я обичаме повече.

В „Изповед”, „Облаци” и „Ден” има едно сепване от радостта и обръщане поглед към обезправения и страдащ човек.

Иван Буюклийски е поет. Още през 1926 година той издаде своята хубава и пълна с надежди книга „Лесове”.

Книгата му „Пламнала земя” е трета поред след „Дом в планината”, издадена през 1932 година и иде сега само да затвърди името му и да го приобщи към имената на най-добрите ни лирици след войната.

В нея и стих, и форма са овладени до съвършенство, каквото трябва да познава всеки стихотворец.

——————————

в. „Светлоструй”, г. 11, бр. 7, 25.01.1939 г.